На двадесет и четвъртия ден след като съпругата му го е напуснала Тим Мадън се събужда със свирепо алкохолно главоболие и с прясна татуировка на ръката; седалката на поршето му е обляна в кръв, в складчето му за марихуана има отрязана женска глава, а той не помни какво е правил предишната вечер. Дали е станал убиец на собствената си жена? Норман Мейлър намира ново превъплъщение в супертрилъра "Мъжагите не танцуват". Един класик на постмодерната литература на САЩ, който вярва в демоничното начало у човека, заплита интрига, достойна за Чандлър, Хамет и Хичкок и разрешава загадката на този коктейл от кръв, секс, насилие и наркотици в стила на Агата Кристи и Конан Дойл. Една изключително четивна и занимателна книга, която посвоему те завладява; забавна, така както само Мейлър умее да забавлява; книга жестока, от която те побиват тръпки, написана майсторски в основата си и осеяна с незабравими образи; книга, която не можеш да спреш да четеш, книга, която е извор на енергия, една силна настойка на вълшебник, която ще ви държи будни до късно нощем, в радост и скръб. Кливланд Плейн Дилър "Мъжагите не танцуват" е един празник. Тя съдържа пороища от бликаща енергия. Мейлър за мен е един от героите в литературата не само заради неукротимата стихия на таланта му — понякога той ми напомня на човек оркестър, с барабанче на ремък, с тъпан, с банджо и с хармоника на телена скоба около врата — но и защото заедно със Сол Белоу и Джон Ъпдайк той продължава да нанася ударите си. Джон Д. Макдоналд, Ю Ес Ей Тудей Един от най-прекрасните романи, които Мейлър е написал напоследък. Освен това, и може би преди всичко друго, той е и първокласен роман-загадка с убийства… Напрежението е така фино регулирано и поддържано, както в най-добрите филми на Хичкок… Романът предлага великолепно изобилие на секс, скандали и кръв, както и такъв състав от второстепенни герои, които се нареждат сред най-колоритните и убедителни образи, които Мейлър някога е създавал. Чикаго Трибюн Ние следваме (Мадън) в един вихър от секс, кървави убийства, заплетени интриги и отгласи на свръхестественото. Какъв е смисълът на всичко това? Смисълът е, че Норман Мейлър ни е предложил един сензационен роман, една боксова схватка с двуюмручната Муза на автора. "Мъжагите" е един страхотен, абсурден, решителен успех. Плейбой Един стегнат и изпълнен с напрежение детективски роман… В "Мъжагите не танцуват" Мейлър е събрал всички похвати на жанра. Напрежението се усилва ту от разкрита улика, ту от неизнесени подробности. В една глава героите ни се струват напълно почтени, но в следващата те са коварни… Мейлър цели нещо повече от развлечението, макар че романът несъмнено е успешен и на това ниво… Макар и крехка и с бързо темпо, прекрасно написаната детективска история "Мъжагите не танцуват" може да надвие в канадска борба яките момчета на жанра. Нюздей Никой друг съвременен американски писател не е демонстрирал такава смайваща многостранност и магнетизъм… "Мъжагите не танцуват" е един детективски роман, един истински, оригинален трилър в стила на Чандлър и Хамет. Мейлър винаги се е насочвал към темите на властта, секса, насилието, предателството и смъртта, а тук той ни въвлича в един свят, в който всички тези зачатъчни стихии сигурно са реалност. В своя нов роман Норман Мейлър блестящо изследва много от недостъпните тайни, които гнетят всички. "Мъжагите не танцуват" несъмнено ще се окаже не само една от най-популярните творби на Норман Мейлър, но и една от най-добрите му. Далас Морнинг Нюз Много добра проза, спираловидно изградена загадка, която демонстрира елементи от Рос Макдоналд, сър Артър Конан Дойл, Мики Спилейн и Хънтър Томпсън… Мейлър заплита разказа в серия от необичайни обстоятелства, които следват рязко едно темпо от затишие до главоломно спускане и дават едно богатство и непредвидимост, отделящи "Мъжагите" от редовите детективски романи… Изключително привлекателен е образът на Мадън. Тук Мейлър е създал един бисер. Детройт Фри Прес Един къс, необичаен роман… Груб и трезв по тон, агресивно неприличен по съдържание… Мейлър навлиза в тази история за убийства с толкова много страст — има толкова много трупове в Залива на Кейп Код — че човек вкусва с наслада една шутовска находчивост, която не е типична за жанра… Какъвто и сюжет да разработва, Мейлър не може да се изплъзне от своя комплициран и свободен ум… Заповядайте в света на въображението на типичния мъжкар. Той не е красив… ала ако Мейлър не ни разкаже за него, кой друг би могъл да го направи?… Пък и той е не само най-непредсказуемият романист на Америка, но и най-последователно интересният романист на Америка. Вог Мейлър ни представя такова внушително разнообразие от герои, каквото може да се роди само от въображението… В книгата няма нито един безинтересен момент. Това е един бурен, груб карнавал, не по-различен, както би могъл да каже Мейлър, от собствения живот на автора, само че с повече кръв… Когато попаднете веднъж в него, усещането ви е, че сте връхлетени от вихрушка. Минеаполис Стар Трибюн
На Скот Мередит
Мъглата ли е или мъртвите листа? А може би умрели хора в ноемврийски нощи?
Такива страшни грешки стават, че не можеш и да съжаляваш…
На разсъмване, ако плитчините се бяха открили при отлива, аз се събуждах от крясъците на чайките. Когато утрото беше лошо, често имах усещането, че съм умрял и птиците ядат сърцето ми. По-късно, след като дремнех малко, приливът заливаше пясъка бързо, подобно на сянка, която се спуска над планините, когато слънцето започне да се снишава зад хребета, и не след дълго големи вълни с трясък се блъсваха в подпорната стена на долния етаж под прозореца на спалнята ми, а ударът в един къс отсек от време се пренасяше откъм дигата до най-съкровените проходи на плътта ми. Бум! — връхлитаха вълните върху дигата и аз сякаш бях сам на товарен кораб в тъмно море.
А всъщност бавно се събуждах сам в леглото, на двадесет и четвъртата мрачна сутрин след като жена ми беше офейкала. Вечерта, отново сам, щях да празнувам двадесет и четвъртата нощ. Трябва да е било голямо събитие. През следващите дни, когато търсех обяснение за преживените ужаси, се опитвах да се взра през мъглата на паметта, за да си припомня какви действия съм могъл или не съм могъл да извърша през цялата тази двадесет и четвърта нощ.
Почти нищо обаче не можех да си припомня от това, което съм правил, след като станах от леглото. Може би денят е бил като всеки друг. Има анекдот за един човек, който при първото си посещение при нов лекар бил помолен да опише обичайните си действия през деня. Той веднага ги изрежда: „Ставам, мия си зъбите, повръщам, измивам си лицето… — и в този момент лекарят го пита: «Всеки ден ли повръщате?».“
„О, да, докторе — отговаря пациентът. — Другите не правят ли така?“
Този човек бях аз. Всяка сутрин след закуска не бях в състояние да запаля цигара. Достатъчно ми беше да пъхна цигарата в уста и веднага ми се повдигаше. Гадното всеобхватно усещане, че съм изгубил жена си, ме завладяваше.
От дванадесет години се бях опитвал да откажа пушенето. Както беше казал Марк Твен — кой ли не знае думите му? — „Нищо не е да спреш. Аз сто пъти съм се отказвал“. Живеех с чувството, че аз самият съм го казал, защото със сигурност се бях опитвал десет пъти при десет различни случая: веднъж за година, веднъж за девет месеца, веднъж за четири месеца. Все се отказвах и отказвах, стотина пъти през годините, но винаги пак започвах. Защото в сънищата си, рано или късно, драсвах клечка кибрит, поднасях пламъка към върха на цигарата и засищах цялата си жажда за живот с първото дръпване. Чувствах се пронизан от самото желание — от демоните, впити в гърдите ми, които пищяха за едно всмукване. Как да промениш това, което е!
Така разбрах какво е да се пристрастиш. Някакъв звяр ме държеше за гърлото, а жизненоважните му органи бяха в белите ми дробове. Борих се с този зъл дух дванадесет години и понякога успявах да го отблъсна. Обикновено това ставаше с големи загуби за мен и за сметка на околните. Когато не пушех, ставах бесен. Рефлексите ми се спотайваха там, където клечката кибрит се драсваше, а мозъкът ми губеше онези фрагменти познание, които ни правят уравновесени (поне ако сме американци). В конвулсиите на непушенето аз можех да наема кола, без да забележа дали е форд или крайслер. Това може да бъде определено като началото на края. При един от случаите, когато не пушех, тръгнах на далечно пътешествие с едно момиче, което обичах и което се наричаше Маделин, за да се срещнем с брачна двойка, която искаше през уикенда да прави размяна на съпругите. Ние се отзовахме на желанието им. На връщане с Маделин се скарахме и аз блъснах колата. Вътрешните органи на Маделин бяха лошо засегнати. Аз пак пропуших.
