Пазачите се втурнаха в килията.
— Не може да ме убиете! Нищо не съм направил! Кети е жива, аз я видях!
— Ние също я видяхме, господине.
— Освободете ме тогава! Освободете ме!
Беше се побъркал. Задуши се и едва не падна.
— Господине, всичко се реши в съда.
— Не е честно — скочи и сграбчи прозореца ревейки.
Колата отпътува, отнасяйки Кети и Леонард. Замина за Париж и Атина, Венеция и Лондон следващата пролет, Стокхолм, следващото лято и Виена през есента.
— Кети, върни се, не можеш да постъпиш така с мен!
Светлините от стоповете на колата се стопяваха в студения дъжд.
Пазачите зад него се спуснаха да го хванат, а той крещеше.
