В Магдебург, срещу Роланд, върху каменна колона стоял елен със златен нашийник, уловен според преданието от крал Карл. Други твърдят, че той го пуснал на свобода, като му закачил златния нашийник, а на него имало кръст със следния надпис: „Мили ловецо, дари ми живота, а аз ще ти се отплатя с нашийника си.“ Въпросният елен бил уловен отново едва по времето на Фридрих Барбароса.
Когато Карл се наканил да обяви война на Дезидерий, при франките пристигнал ломбардски музикант, който пеел песен с такова съдържание: „Каква ще е наградата за оногова, който поведе Карл към Италия? Особено пък ако там няма да бъде надигнато копие срещу него, щит няма да го отблъсне и никой от хората му няма да бъде наранен?“ Когато това достигнало до ушите на Карл, той повикал мъжа при себе си и му обещал след победата да му даде всичко, което онзи би пожелал. Войската била свикана, а музикантът трябвало да върви начело. Той обаче заобикалял всички улици и пътища и превел краля по билото на една планина, която и до ден-днешен носи названието Франкенвег.15 Щом се спуснали от въпросната планина към Гавенската равнина, те бързо се събрали и нападнали неочаквано лангобардите в гръб; Дезидерий избягал в Павия, а франките завзели цялата страна. Музикантът се изправил пред Карл и поискал обещаното. Кралят рекъл: „Казвай какво искаш!“ Онзи отговорил: „Искам да се изкача на оня там хълм и да надуя рога си; докъдето той бъде чут, нека ми бъде дадена като награда за заслугите ми земята заедно с населяващите я мъже и жени.“ Карл казал: „Да бъде, както поиска.“ Музикантът се поклонил, изкачил се бързо на хълма и надул рога; след което се спуснал надолу, поел през села и поля и питал всеки срещнат: „Чу ли звука на рог?“ И ако онзи отвърнел: „Да, чух“, зашлевявал му плесница с думите: „Ти ми принадлежиш.“ Така Карл му предоставил земите дотам, докъдето бил чут звукът на рога, и музикантът ги владял спокойно, докато бил жив, сетне те преминали към наследниците му, а и до днес жителите на тази страна се наричат Събрани от звука,
Във времето, когато крал Карл враждувал с краля на ломбардците Дезидерий, в двора на последния живеел един благороден франк, Огер (Одгер, Аутхар), който бил напуснал страната си, понеже бил изпаднал в немилост пред Карл. Когато вестта се разнесла, Карл се доближил с войската си, а Дезидерий и Огер застанали на една висока кула, от чийто връх можело да бъде огледано цялото кралство. Пълчищата наближили. „Дали Карл е сред тази огромна войска?“, попитал крал Дезидерий. „Все още не“, отговорил Огер. Тогава настъпило цялото опълчение на франкската империя. „Карл сигурно е вече тук“, казал Дезидерий категорично. Огер отвърнал: „Още не, още не.“ Кралят потреперил и възкликнал: „Какво можем да предприемем, ако още воини дойдат с него?“ „Когато дойде, отговорил онзи, ще разбереш; а какво ще стане с нас, не зная.“ Докато казвал това, задала се нова тълпа. Дезидерий проговорил удивено: „Тук вече трябва да е Карл!“ „Все още не“, казал Огер. След това се появили епископи, абати, капелани със своите духовници. Извън себе си от ужас, Дезидерий простенал: „О, да слезем и да се скрием в земята от взора на този жесток враг!“ Тогава Огер си припомнил величествената и несравнима мощ на крал Карл от добрите му години и продумал: „Когато видиш да се изправят посевите в полето, а железните По и Тисино да заливат с тъмни железни талази градските стени, бъди сигурен, че Карл идва.“ Едва бил изрекъл тези слова и откъм запад се показал тъмен облак, който омрачил светлия ден. Тогава видели железния Карл, с железен шлем, железен обков, желязна броня, опасваща широките му гърди, с високо вдигнат в лявата ръка железен жезъл. В дясната си държал стоманено копие, щитът му бил изцяло от желязо, а жребецът му също изглеждал железен и по цвят, и по дух. Всички, които вървели пред него, отстрани или пък го следвали, с една дума цялата войска изглеждала снарядена по точно същия начин. Хвърляйки бърз поглед натам, Огел извикал: „Ето, тук е онзи, за когото питаше толкова пъти“, и рухнал почти без дъх на земята.
