— Но когато научават, че Джули идва с теб с намерението да разпита и останалите бойци от взвода, играта изведнъж става прекалено рискована — рече Синия. — Това би могло да ви отведе до Ван Бойрън. Затова решават, че в случай на нужда ще убият не само Джули, но и теб. Нищо не би им попречило.
— Предполагам, че е така — кимна Роби.
— Що се отнася до Ани Ламбърт, тя е била внедрена още по-рано. Талал я настанява в блока ти веднага след като се разминава със смъртта в Танжер и разбира, че стрелецът си именно ти. Това се случва много преди бойните другари на Елизабет ван Бойрън да разберат какво е намислил съпругът ѝ. Очевидно Талал е имал специални планове за вас двамата…
Роби сведе поглед към дланите си. От инцидента в Белия дом не беше мислил за Ани Ламбърт и все още не искаше да го прави.
— Тя беше по-добра от мен — призна с въздишка той. — По-бърза и по-стабилна. Никога не бях виждал толкова спокоен човек в подобна ситуация.
— Била е дрогирана — напомни му Синия. — На теб случвало ли ти се е да вземаш наркотици преди акция?
— Не, но аз никога не съм изпълнявал мисии, които не ми предлагат шансове да се измъкна жив — контрира Роби.
В залата отново се възцари напрегната тишина.
— Може ли някой да ми обясни как се случва така, че едно момиче с отлично образование от Кънетикът се превръща в убиец, готов да се раздели със собствения си живот? — тихо подхвърли Конърс.
— Положихме доста усилия да намерим отговор на този въпрос — рече Синия. — В крайна сметка се оказа, че саудитците са успели да измъкнат известна информация от Талал. Осиновителят ѝ е бил англичанин, а съпругата му — иранка. Преселили са се в Иран още при управлението на шаха. Там са били подложени на репресии от режима, при които са загинали членове на семейството им. Призивите за помощ към английското правителство и Съединените щати са останали без последствия. В онези години шахът е бил бог, който не може да греши. Както е добре известно, именно ние му помагахме да се задържи на власт. След революцията в края на седемдесетте шахът е свален, а ние губим влиянието си в тази страна. Семейство Ламбърт ненавижда Запада и най-вече Съединените щати. Те се прибират в Англия, осиновяват Ани и се преселват в Америка, където я отглеждат като собствена дъщеря.
— Но най-вероятно през цялото време са промивали мозъка ѝ, нали? — подхвърли Конърс. — За нещо като това, което всъщност се случи…
— През целия ѝ живот — кимна Синия. — Разбира се, не е било сигурно, че ще получи назначение в Белия дом, но президентът може да бъде ликвидиран и на други места. Родителите ѝ са богати и политически активни. Тя е отлична студентка и великолепна актриса. Никой от хората, които разпитахме, не можеше да допусне, че всъщност е една цъкаща бомба. Никой. Водила е прекрасен живот, била е отлична в работата си, била е общителна… Никакъв пропуск, никакви предупредителни сигнали. На практика е била две души в едно тяло.
Вярно, помисли си Роби. Трябвало е да бъде такава.
Синия замълча за момент, погледна го втренчено и добави:
— Тя заблуди най-добрите ни хора. Никога в живота си не съм срещал толкова добре внедрен агент. Нещо като Манджурския кандидат, само че от плът и кръв.
— А къде са родителите ѝ днес? — попита Роби.
— Талал няма информация за тях. Може би обратно в Иран. Ако е така, едва ли ще имаме шанс да стигнем до тях.
— По света няма място, което е недостъпно за нас! — остро отвърна Роби. — Освен това има един руснак и един палестинец, които чакат да им обърнем внимание. Те са хората, които подготвиха нещата за Талал.
— Знам. Вече работим по въпроса.
Отново замълчаха. Роби блуждаеше някъде надалече, Синия беше потънал в размисъл, а Конърс просто ги гледаше с любопитство.
— Човек може да бъде наранен по много начини, Роби — обади се най-сетне Синия. — Знаеш това не по-зле от мен, нали?
— Аха — разсеяно кимна Роби.
— Тя цял живот е тренирала за тази мисия. А всички ние бяхме вцепенени от ужас просто защото не отговаряше на нито един от установените профили. Ами ако някъде там съществуват и други като Ани Ламбърт?
— Трябва да ги открием и да ги спрем — отвърна Конърс.
Роби стовари юмрук върху масичката.
— Тя беше марионетка, унищожена от собствените си родители! — гневно възкликна той. — Тя умря, но те продължават да живеят. Някой да ми каже какво не е наред във всичко това?
— Тя беше хладнокръвен убиец — въздъхна Синия.
— Глупости! Беше такава, каквато са я създали! Не е имала никакъв шанс!
— Едва ли си най-подходящият човек, който може да твърди подобно нещо.
— А кой е най-подходящият? Може би някой анализатор, който никога през живота си не я е виждал? Може би и за подобни случаи разполагаш с алгоритъм?
Синия помълча известно време.
— Вероятно ще се почувстваш по-добре, ако ти кажа, че Халид бин Талал вече не е между живите — промърмори той.
Роби не отговори. Това изобщо не го интересуваше.
— Но проблемът с Джули продължава да стои — добави Синия.
— Аз вече съм го решил — отсече Роби и се изправи.
— Как?
