Възлагаше големи надежди на Тони. Явно нивото на приходите му бе задоволително. Привличаха я БМР-то, жилището и плановете му да купи къща в провинцията следващата година. Радвах се за нея. Колкото и да ме тормозеше, тя ми бе сестра. Що се отнася до самата мен, без онези сладостни тръпки и вълнения всичко ми се струваше безсмислено.
— Мои близки приятели ще изпратят лимузина да ни вземе — каза Снежанка със звънливия си глас. Гейл изглеждаше леко раздразнена, защото щеше да бъде лишена от удоволствието да се перчи с БМВ-то на Тони.
Пристигнахме в хотела порядъчно замаяни. Снежанка и Бронуен си бяха поделили едно екстази, от което очите им изглеждаха изцъклени, и се хилеха истерично. Трябваше да бъдат надрусани, за да изтърпят проклетите араби, които ни гледаха похотливо от задната седалка. Лимузината бе бяла и голяма колкото цял град и на меките кожени тапицерии се бяха изтегнали четирима приятели на Снежанка. Единият от тях непрекъснато се смееше и повтаряше:
— Красааавици, красааавици.
Друг бе сложил мазната си ръка върху коляното й и въпреки че на скъпите й чорапогащи вече се виждаше петно от пот, тя не направи опит да я отмести. Трети протягаше лапи към Бронуен. Брон ги отблъсваше като досадни мухи, но бе дрогирана и не му изкрещя: „Да пукнеш дано“, както би постъпила, ако бе с бистър ум.
Ние с Кийша трябваше да се справим с последния дребничък чаровник, кюфте с няколко тъмни кичура, пригладени над лъсналото му плешиво теме. Бърбореше нещо на арабски и се смееше така пронизително, че бихме предположили, че е с отрязани топки, ако не бяха непрестанните му опити да целуне някоя от нас. След моя писък на отвращение задяваше главно Кийша. Отначало тя се намръщи и каза:
— Стига, дебелако.
Втория път изля студеното си шампанско в скута му и докато стигнахме, той седеше като подмокрен, кикотеше се и само ни зяпаше.
— Искаш ли да хванем такси на връщане? — попита ме тя.
Решително кимнах.
— О, приятелки, толкова сте скучни — провлачено каза Снежанка и смръкна тънка ивица кокаин от косматата ръка на своя чаровен принц.
Бях доволна, когато най-сетне слязохме от колата. Снежанка тръгна с валсова стъпка пред свитата си от обожатели, ослепително се усмихна на портиера и той веднага повдигна въженцето пред нея. Провери поканата ми и вероятно разочарован, че се оказа валидна, ни даде знак да я последваме.
Партито вече бе в разгара си. Познах няколко лица от светските хроники: двама жители на Ийст Енд, Дани Миноуг и Тара Палмър-Томпкинсън. Определено елитно общество. Но какво от това, по дяволите? Вълнуващо бе да видя толкова много тоалети на прочути дизайнери и малки, прилепнали черни рокли на едно място. Единствената, която се открояваше, бе Бронуен. Кийша тръгна да търси Ленъкс, а ние с Брон зачакахме да ни поднесат питиета.
Странно как човек не забелязва колко пие на такива приеми. Мълчаливите сервитьори минават между гостите като призраци и доливат чашите им, когато видят, че съдържанието им е намаляло до сантиметър под ръба. Затова отпиваш глътка след глътка, а ти се струва, че е само едно питие. Е, поне това е моето извинение.
За двадесет минути и двете с Брон погълнахме доста.
— Виж тази — засмях се аз и посочих облечена в синьо дама на средна възраст в ъгъла, цялата в пера.
— Двадесет гарги не са умрели напразно.
— А онази? — Брон избухна в смях при вида на младата жена, чиито рамене бе обгърнал Питър Стрингфелоу. Бе облечена със съвсем прозрачна рокля на голо, с мотиви на пеперуди на гърдите и между краката.
— Сигурно някой я е излъгал, че това е карнавал и трябва да се маскира като презерватив.
— Хммм — изсумтя неприятен глас някъде над ухото ми. — За какво си говорите, дами?
Обърнах се към Дик с ледена усмивка. Бронуен стоеше като вцепенена и го гледаше така влюбено, че ми се доповръща.
— Вие, момичетата, вечно се кикотите в ъгъла и си шепнете женски тайни — каза той с пренебрежение. — Обзалагам се, че става дума за мъже и бебета.
— Нещо подобно. Говорехме си за месечния си цикъл и за преждевременната еякулация — изръмжах.
Дик пребледня, а Брон ми хвърли умоляващ поглед.
— Хайде, Брон — промърмори той, — Алекс отново започва да се заяжда. Нищо чудно, че си нямаш гадже.
— Тук грешиш. Освен това мъж, който се плаши от заяжданията на една жена, не е никакъв мъж! — извиках след тях, но Дик и Брон вече бяха навлезли сред тълпата.
— Пак ли си сама? — Репликата бе на Гейл, която пристъпваше, хванала под ръка грубоватия Тони. Лицето му ми се струваше все по-румено. — Трябва да бъдеш по-общителна.
Ядосана, че ме бе видяла сама, си проправих път между хората, за да търся Кийша. Открих я след десет секунди с цигара в ръка под гирлянд от златисти камбанки.
Изглеждаше разстроена. Е, човек, който не я познава, би казал, че просто е леко раздразнена, но за мен бе очевидно, че има сериозен проблем.
— Какво ги прихваща тези мъже?
— Защо не попиташ нещо по-просто, например каква е рецептата за световен мир? — отбелязах.
— Онзи тъпак Ленъкс. Настоява да се пренеса при него.
— Голям отворко.
