— Остава само репетицията утре. Сигурна съм, че ще изпълниш задачата си без проблем, Алекс — каза Елън, за да ми вдъхне увереност, или по-скоро да ми покаже кой командва.
— Ще изглеждаш великолепно с розовата рокля „Лора Аш“ — увери ме госпожа Дръмънд с топлота. Истината бе, че с нея щях да приличам на салам, от най-дебелия, а и никак не подхождаше на косата ми. Навярно не бяха забелязали червеникавите кичури около лицето ми. Спомних си как в училище, когато видехме някоя от учителките да минава покрай нас с кафява пола и крещящ оранжев пуловер, двете с Елън подигравателно запявахме зад гърба й песента на „Куийн“ от „Флаш Гордън“ с преиначен текст. Представих си как се препъвам в старомодните волани и над мен се появява грозно същество, което започва да се киска зловещо.
Знаех как изглежда роклята, защото майка ми имаше същата „Лора Аш“ и веднъж ме бе накарала да я облека за прием в „Ротъри Клуб“.
— Толкова добре се съчетава с розите ми — въздъхна Елън с възхищение.
На Снежанка сякаш й се повдигаше и не бе единствената.
— Ще видим — казах аз.
Самодоволно се усмихнах, когато си представих как пристигам с роклята си с цвят на ирис. Ха-ха. Пепеляшка щеше да се появи на бала.
Когато се събудих, над нивите навън леко ръмеше. Мирисът на влажната трева бе толкова свеж, че ме замая, когато надникнах през отворения прозорец. Удивителна къща. За съжаление щях да спя в нея само още една нощ.
Чух силно почукване на вратата си.
— Влез — казах аз, имитирайки тона, с който капитан Пикард от „Стар Трек“ изрича тази реплика. Отдавна си падах по него, по плешивата му глава и всичко останало. Взех решение да бленувам единствено за капитан Пикард. В края на краищата, все не успява да се събере с доктор Бевърли Кръшър, така че е свободен, а и има предимството, че е измислен герой, който никога не би разбил сърцето ми.
Тази мисъл ми донесе странна утеха. Можех да добавя към списъка и Хан Соло, и Индиана Джоунс (доста си приличат, като се замисли човек), Джеймс Бонд и Робин Худ. Или да въздишам по покойници, като умната госпожа Дръмънд, която бе напълнила кухнята си със снимки на Джон Уейн. Можех да се влюбя в сър Франсис Дрейк или Ричард Лъвското сърце.
Почакайте, последният е бил гей, нали?
Виждате ли? Дори покойните ми гаджета ме разочароваха?
Ако си мислите, че е странно, би трябвало да ме видите като хлапачка, когато бях хлътнала по Херкулес, а той е анимационен герой.
Елън влезе с игрива походка. Тлъстините на бедрата й се тресяха.
— Хайде! За бога, Алекс, трябва да внимаваш какво говориш. Хората биха могли да те разберат погрешно, ха-ха-ха! Облечи се и слез за закуска. Генералната репетиция започва точно в десет.
— Добре. — Измъкнах се от леглото и залитайки, тръгнах към банята. — Къде е Гейл?
— С Том отидоха да изберат сватбен подарък. Много мило — каза Елън. — Тя е такава хубавица. Том не може да стои далеч от нея.
— Ммм. Вече забелязах.
— Чарли преглежда поздравителните слова с Кийша, Бронуен и Оливия. — Лицето на Елън помръкна за миг. — Много е красива, нали? Чарли изглежда очарован.
— Е, жени се за теб — шеговито й напомних. Все пак благодарих на бога, че Кийша е с тях. Вече бях решила да не съдя Снежанка, но бях по-спокойна, като знаех, че не са насаме.
„Защо Елън търпи това? — помислих си, обзета от негодувание. — Защо не постави ултиматум на Чарли?“
— Толкова е слаба и хубава. Аз никога няма да изглеждам така.
„Ако изяждаш по три порции картофи и два пудинга всяка вечер, разбира се, че никога“.
— Не зная какво намира той в мен — въздъхна Елън. — Наистина.
„О, стига“. Проклета сантименталност. Нещастникът й бе направил предложение, нали? Факт бе, че дебеланата Елън, която имаше ум колкото гъска и никой не би я пожелал за съпруга, щеше да се омъжи за милионер, а моят списък от бивши гаджета бе достатъчен за цели две предавания на Опра. Елън щеше да стане светска дама и снимката й да се появява на страниците на „Татлър“ до тези на Долорес Мейън и всички останали жени на долния етаж.
— Сигурно харесва чувството ти за хумор — излъгах.
— Мислиш ли? — попита Елън с трогателно въодушевление.
Казах й „да“ със същия окуражаващ тон, с който преди години я уверявах, че когато премине през фазата на пубертета, ще отслабне.
— Не се и съмнявам, че ви е много забавно заедно — неискрено добавих. „Особено когато погледнете в огледалото“.
Изражението й стана по-ведро.
— Така е. И разговорите ни са чудесни.
— Навярно кроите страхотни планове за бъдещите си кариери — подхвърлих аз, надвиквайки шуртенето на водата. За мое изумление, Елън влезе в банята и седна на капака на тоалетната, докато вземах душ.
— Неговата бъдеща кариера. Очевидно аз няма да имам такава — каза тя, сякаш й бе много весело. — Ще си стоя у дома и ще имам много прекрасни бебета.
