Дяволите да ги вземат, не бяха ли разбрали указанията му? От тях се искаше да докарат количките за извозване на плячката. Не разполагаха с много време, трябваше да натоварят картините на линейката и на фалшивия полицейски ван.
— Къде са колич… — започна той, но се вцепени.
Това не бяха мъжете, които бе наел! Под белите им престилки ясно се очертаваха бронежилетките.
Съзнанието, че са го изиграли, му подейства като юмрук в стомаха. Някой се бе досетил, че става обир, и бе позвънил в полицията. Ченгетата бяха пристигнали тихо, бяха обезвредили мнимите санитари отвън, после двама от тях се бяха преоблекли в дрехите им; освен тези двама сигурно имаше цял взвод униформени.
Които без съмнение в този момент тичаха нагоре по стълбите, за да ги ударят в гръб и неутрализират.
Двамата полицаи коленичиха с извадени пистолети.
— Стреляй, стреляй, стреляй! — изрева Боб на Франк, който откри огън по двамата служители на закона; заглушителят на беретата му пръхтеше припряно, върху мраморния под се посипаха гилзи.
Стратегията на Боб бе да нарани колкото се може повече хора в тълпата, с което да отвлече вниманието на тактическия екип, който щеше да е принуден да им оказва първа помощ. Междувременно той щеше да се измъкне през задния изход по един авариен маршрут, който си бе набелязал предварително. Ако имаше късмет, и Франк щеше да го последва.
По-близкото ченге беше с гръб към него и се прицелваше във Франк. Боб вдигна пистолета си, за да го застреля в тила, но в този момент чу зад себе си стъпки.
Миг по-късно той се строполи тежко на пода, след като нечие рамо се бе забило с всичка сила в бъбреците му. От очите му изскочиха жълтеникави искри, прониза го остра болка. Останал без въздух, Боб отваряше и затваряше уста като риба на сухо.
Нън — кой друг би могъл да бъде? — издърпа пистолета от ръката му. Докато Боб се гърчеше на пода, протегнал отчаяно ръка към оръжието си, Нън стовари лакът в носа му. Зашеметен, той се отказа от борбата; от носа му бликна фонтан кръв. Франк, който бе забелязал какво става, вдигна пистолета и откри огън по нападателя, но куршумите му пропуснаха целта и се забиха в гръдния кош на Боб.
Без да трепне, Нън се прицели и с три куршума просна Франк на земята. После се извъртя и насочи пистолета към Боб, но Боб вече беше мъртъв.
Животът на полицая се състои повече от говорене, отколкото от престрелки или гонене на престъпници.
Е, не просто говорене — задаване на въпроси.
На следващия ден Нън отново беше в музея. Капитан Харви Мейър, ръководител на следствения екип по опита за обир от предишната вечер, му се бе обадил рано следобед. Двамата се познаваха още от времето, когато Нън служеше в полицейското управление на Сан Франциско, и когато Мейър чу, че Нън е присъствал на инцидента, го помоли да вземе участие в разпита на Джъстин Оулгард в кабинета й в музея. От годините си в полицията Нън знаеше, че Мейър използва в работата си нестандартни методи; затова той не го попита за какво му е притрябвал един бивш полицай на разпита, а просто отиде.
За срещата си с Мейър Джъстин бе повикала не само Тони Олсън, но — за голямо изумление на Нън — и Стан Балард. Тя обясни присъствието на Балард с факта, че бил единственият адвокат, когото познавала. Самата Джъстин засега не бе обвинена в нищо, но сам по себе си броят на углавните престъпления, извършени в кулата предишния ден, можеше да означава само едно: в Наказателния кодекс щеше да се намери по нещо за всеки замесен. Нън дори не подозираше, че Джъстин и Балард се познават; предположи, че познанството им датира от времето, когато Джъстин е била любовница на Кристофър Томас. Но беше донякъде странно, че Балард — адвокат по недвижими имоти — бе приел да се яви лично, вместо да я насочи към друг юрист. Нън си каза, че сигурно Стан имаше някакъв личен интерес да присъства.
Джъстин не жалеше сили да убеди полицаите в готовността си да им съдейства, но в казаното от нея нямаше почти нищо, което Мейър вече да не знае.
— Много съжалявам — каза тя. — Цяла нощ съм гледала записи от охранителните камери и съм чела рапорти за… тъй да се каже… хора, които са се навъртали около музея през последните месеци. Не открих никакви снимки и описания.
Гласът й беше тих, погледът някак далечен. Нън съзнаваше, че е използвала за справка снимките на двамата застреляни бандити от предишната вечер. Нейният шеф Алекс Хълтгрен също беше убит.
— Кой е извикал полицията? — попита тя Мейър.
В отговор той посочи Нън.
Нън обясни, че след нараняването на Хейл Пратчет е бил близо до стълбището, погледнал е към фоайето и му се е сторило странно да види криминологичен екип; в същото време чул писъците от кулата и разбрал, че музеят е обект на обир.
Мейър попита Джъстин:
— Сигурна ли сте, че никога преди не сте виждали тези двама мъже?
— Не мисля, че съм ги виждала. Но след като толкова дълго гледах снимките им, вече в нищо не мога да бъда сигурна.
