— Прекалено съм стара за игрички, мосю Дьо Клермон. О, да, знам кой сте всъщност и какво е положението ви — усмихна се баба Алсъп, когато на лицето на Матю се изписа изненада. — Може би не можете да скриете истината от вещиците така добре, както си мислите.
— Може би — изръмжа тихо и предупредително Матю. Смръщеното му лице още повече развесели старицата.
— С този номер можете да плашите деца като Джефри и Джон и емоционално нестабилни демони като приятелчето ви Кристофър, но не и мен. — Тонът ѝ стана сериозен. — Тъкачките се крият, защото някога са ни преследвали и убивали точно като рицарите на баща ви. Не всеки е одобрявал нашата сила. Както добре знаете, най-добре се оцелява, когато враговете ти мислят, че вече си мъртъв.
— Но кой би направил подобно нещо и защо? — Надявах се отговорът на този въпрос да не ни върне към старата вражда между вампири и вещици.
— Не вампирите и демоните са ни преследвали, а другите магьосници — каза спокойно баба Алсъп. — Те се страхуват от нас, защото сме различни. Страхът предизвиква презрение, а след това и омраза. Позната история. Някога вещиците са унищожавали цели семейства да не би и бебетата да станат тъкачи. Няколкото оцелели скрили децата си. Родителската любов към детето е голяма сила, както скоро и двамата ще разберете.
— Знаеш за бебето — прошепнах и ръката ми се премести закрилнически върху корема.
— Да — кимна със сериозен вид баба Алсъп. — Ти вече започна да изтъкаваш силни магии, Даяна. Скоро няма да можеш да го криеш от другите вещици.
— Дете? — Очите на Сюзана бяха станали огромни. — Заченато от вещица и кръвопиец?
— Не просто вещица. Само тъкачките са способни на такава магия. Има причина богинята да те избере за тази задача, Сюзана, точно както има причина да повика и мен. Ти си акушерка и уменията ти ще са необходими.
— Нямам опит, с който да помогна на госпожа Ройдън — възрази Сюзана.
— Ти от години помагаш на жените да раждат — отбеляза баба Алсъп.
— На топлокръвни жени, бабо, които раждат топлокръвни бебета! — Сюзана бе възмутена. — Не на същества като…
— Кръвопийците имат ръце и крака също като останалите — прекъсна я баба Алсъп. — Не вярвам и това дете да е различно.
— Само защото има по десет пръста на ръцете и краката, не значи, че има душа — натърти Сюзана и погледна подозрително Матю.
— Учудваш ме, Сюзана. Душата на господин Ройдън е чиста като твоята. Да не би пак да си слушала бръщолевенията на съпруга си за злото у кръвопийците и демоните?
Сюзана стисна устни.
— Ами ако е прав, бабо?
— Тогава си глупачка. Вещиците виждат ясно истината, дори съпрузите им да са пълни тъпаци.
— Не е толкова лесно, колкото го изкарваш — смотолеви Сюзана.
— Нито пък е толкова трудно. Дългоочакваната тъкачка е сред нас и трябва да направим планове.
— Благодаря ти, бабо Алсъп — намеси се Матю. Беше облекчен, че най-накрая някой е съгласен с него. — Права си. Даяна трябва да научи всичко необходимо много бързо. Не може да роди детето тук.
— Това решение не е изцяло ваше, господин Ройдън. Ако детето трябва да се роди в Лондон, тогава ще се роди в Лондон.
— Даяна не е оттук — каза Матю и бързо добави: — Не е от Лондон.
— Това ни е напълно ясно. Но тъй като може да пътува през времето, няма да помогне, ако просто я преместиш на друго място. Тя няма да е по-малко забележима в Кентърбъри или в Йорк.
— Значи си разкрила още една от тайните ни. — Матю изгледа хладно старицата. — Щом знаеш толкова много, сигурно си разбрала, че Даяна няма да се върне в своето време сама. Детето и аз също ще тръгнем с нея. Ти ще я научиш на всичко, от което има нужда, за да може да ни върне. — Матю поемаше нещата в свои ръце, което означаваше, че всичко, както обикновено, щеше да тръгне към по-лошо.
— Обучението на съпругата ви вече е моя работа, господин Ройдън, освен ако не мислите, че знаете по-добре от мен какво е да си тъкачка — каза кротко баба Алсъп.
— Той знае, че това си е между вещици — обясних на баба Алсъп и го хванах за ръката, за да го спра. — Няма да се меси.
— Всичко, свързано със съпругата ми, е моя работа, бабо Алсъп — подчерта Матю. После се обърна към мен. — И това не е само между вещици. Не и ако вещиците тук се обърнат срещу моята жена и детето ми.
— Значи вещица те е наранила, а не кръвопиец — промълви баба Алсъп, взряна в мен. — Усетих болката и разбрах, че е замесена вещица, но се надявах, че по-скоро ти е помогнала при оздравяването, а не че те е наранила. Накъде върви светът, щом една вещица би причинила това на друга?
Матю се вторачи в баба Алсъп.
— Може вещицата да е разбрала, че Даяна е тъкачка.
Досега не ми бе хрумвало, че Сату може да е знаела това. Но след казаното от баба Алсъп за отношението на себеподобните ми към тъкачките, мисълта, че Питър Нокс и неговите приятелчета от Паството вероятно подозират, че крия такава тайна, накара кръвта ми да закипи. Матю потърси ръката ми и я приюти между двете си длани.
