След като посетихме солидните и сериозни земни вещици, с Матю се оттеглихме в двата края на «Еленът и короната», докато страстите ни се охладят. Той се нахвърли върху кореспонденцията, крещеше на Пиер и ругаеше правителството на Нейно Величество, прищевките на баща ѝ и лудостта на шотландския крал Джеймс. Аз пък прекарах времето си, като разясних на Джак задълженията му. Момчето бе много умело в джебчийството, отварянето на заключени врати и вземането с измама и на последното пени от наивни селяндури, но не можеше да чете, пише, готви и шие, нито да прави каквото и да било друго, с което да помага на Франсоаз и Ани. Пиер обаче силно се заинтригува от него, особено след като намери талисмана си във вътрешния джоб на дублета, който бяхме дали на детето.
— Ела с мен, Джак — повика го Пиер, отвори вратата и кимна към стълбите. Бе тръгнал да научи последните новини от информаторите на Матю и очевидно смяташе да се възползва от познанията на младия ни прислужник за подземния свят на Лондон.
— Добре, сър — отзова се Джак с ентусиазъм. Само след едно ядене вече изглеждаше по-добре.
— Нищо опасно — предупредих Пиер.
— Разбира се, мадам — погледна ме невинно вампирът.
— Напълно сериозна съм — натъртих аз. — И да го върнеш, преди да се стъмни.
Подреждах книжата на бюрото си, когато Матю излезе от кабинета. Франсоаз и Ани бяха отишли до Смитфийлд да купят месо и кръв от месарите и къщата беше само наша.
— Съжалявам, mon coeur — извини се Матю и плъзна ръка около талията ми. Целуна ме по шията. — Заради Съвета и кралицата седмицата беше изтощителна.
— И аз съжалявам. Разбирам защо не искаш Джак тук, но не можех да му обърна гръб. Беше наранен и гладен.
— Знам — отвърна Матю и ме придърпа към себе си, докато гърбът ми опря в гърдите му.
— Дали щеше да реагираш по-различно, ако бяхме намерили момчето в съвременен Оксфорд? — попитах аз, взряна в огъня, за да избегна погледа му. След случката с Джак не ми даваше мира въпросът дали поведението на Матю се дължеше на вампирската генетика или на елизабетинския морал.
— Вероятно не. На вампирите не им е лесно да живеят сред топлокръвни, Даяна. Ако нямаме емоционална връзка с тях, те са просто източник на храна. Никой вампир, колкото и да е цивилизован и възпитан, не може да остане близо до някого от тях, без да изпита желание да им пие кръвта. — Хладният му дъх гъделичкаше чувствителното място на шията, където ми бе направил рана, излекувана с кръвта на Мириам.
— Но по нищо не личи, че искаш да ме ползваш за храна. — Не виждах признаци да се бори с такъв порив, а и категорично бе отказал предложението на баща си да пие от моята кръв.
— Вече се справям с апетитите си по-добре, отколкото в първите дни, след като се запознахме. Сега жаждата ми за твоята кръв не е толкова въпрос на желание, колкото на контрол. И най-вече заявяване на власт, след като вече сме двойка.
— Нали затова правим секс — казах делово. Матю бе щедър и изобретателен любовник, но определено смяташе спалнята за своя територия.
— Моля? — попита той и смръщи вежди.
— Секс и власт. Така съвременните хора си представят вампирските връзки — отвърнах. — Техните истории са пълни с полудели мъжкари-вампири, които мятат жените на рамо и ги отнасят някъде, за да се нахранят и възползват от тях.
— Да се нахранят и възползват от тях? — Матю беше ужасен. — Да не би да имаш предвид?…
— Аха. Трябва да видиш какво четат приятелите на Сара от пещерската общност в Мадисън. Секс, кръв и покровителствено отношение, описани най-подробно. — Млъкнах. — Със сигурност няма много време за гушкане. Не си спомням за поезия и танци.
Матю изруга.
— Нищо чудно, че леля ти все ме пита дали не съм гладен.
— Наистина трябва да прочетеш поне една, дори само за да разбереш какво мислят обикновените хора. Истински кошмар. Много по-страшен от това, което е трябвало да преодоляват вещиците. — Обърнах се с лице към него. — Но пък ще се изненадаш колко много жени искат любовник-вампир.
— Ами ако техният любовник-вампир се държи като безчувствен гадняр на улицата и заплашва гладуващи сирачета?
— Повечето литературни вампири имат златни сърца, като изключим редките им изблици на ревност и последващите разчленявания на тела. — Отмахнах косата от очите му.
— Не мога да повярвам, че водим този разговор — каза Матю.
— Защо? Вампирите четат книги за вещици. «Доктор Фауст» на Кит е чиста фантазия, но това не те спира да се наслаждаваш на свръхестествените небивалици в нея.
— Да, но цялото това физическо доминиране и правене на любов… — Матю поклати глава.
— Ти си доминирал физически над мен, както чаровно се изрази. Спомням си не един случай, в който си ме вдигал на ръце в Сет-Тур — отбелязах аз.
— Само когато си била ранена! — възмути се Матю. — Или уморена.
