— Тогава ще трябва да свикне. Времето за дипломация изтече. — Филип никога не повишаваше тон и гласът му си остана все така равен. Матю се издаваше, но баща му никога не показваше дълбоките си чувства. — Никакви приказки повече. В неделя с Матю ще се венчаете. И тъй като си моя дъщеря не само по име, но и по кръв, ще се ожените не само като добри християни, но и с обред, с който ще почетем моите предци и техните богове. Това е последната ти възможност да откажеш, Даяна. Ако си размислила и вече не искаш Матю, както и живота и смъртта, които вървят с него, ще се погрижа да стигнеш безопасно в Англия.
Матю леко се отдръпна от мен. Беше само на сантиметри, но символизираше нещо много повече. Дори и сега ми даваше избор, макар че неговият отдавна бе направен. Както и моят всъщност.
— Ще се ожениш ли за мен, Матю? — Тъй като бях убийца, ми се стори редно аз да попитам.
Филип се задави.
— Да, Даяна. Ще се оженя за теб. Вече съм го направил, но с радост ще го направя пак, за да ти доставя удоволствие.
— Аз бях доволна още първия път. Сега е заради баща ти. — Беше ми невъзможно повече да мисля за венчавки, когато краката ми трепереха и по пода имаше кръв.
— Значи се споразумяхме. Заведи Даяна до стаята ѝ. Най-добре да остане там, докато се уверим, че приятелите на Шампие не са наблизо. — Филип тръгна към вратата, но се спря. — Намерил си жена, която е достойна за теб, има кураж и надежда в излишък, Matthaios.
— Знам — каза Матю и ме хвана за ръката.
— Знай и нещо друго: и ти си също толкова достоен за нея. Престани да оплакваш живота си. Започни да го живееш.
Сватбата, която Филип бе планирал за нас, трябваше да продължи три дни. От петък до неделя персоналът на замъка, селяните и всички в околност от няколко мили трябваше да участват в нещо, което той настояваше, че е малко семейно празненство.
— Отдавна не е имало сватба тук, а и зимата е мрачно време. Дължим го на селото. — Така Филип отклони възраженията ни. Готвачът също се раздразни, когато Матю му каза, че не е редно да се организират три пиршества в последния момент, след като складовете за храна бяха опразнени и християните постеха. «Добре де, бушува война и има пост, но това не са причини да се отказваме от празненство», сопна му се готвачът.
Цялото домакинство беше на крак и никой не искаше нашата помощ, така че с Матю бяхме оставени на мира.
— Какво включва тази брачна церемония? — чудех се аз, докато лежахме пред огъня в библиотеката. Бях облечена в сватбените подаръци на Матю: една от ризите му, която се спускаше до коленете ми, и чифт стари чорапи. Всеки от тях бе разрязан в горната част и след това бяха зашити заедно, така че смътно наподобяваха клин, само че без ластика горе. Бяха привързани на кръста с тесен кожен колан, направен от парче стара юзда, която Матю откри в конюшните. Това беше най-удобното ми облекло от Вси светии насам и Матю, който напоследък не бе виждал много краката ми, не можеше да откъсне очи от тях.
— Нямам представа, mon coeur. Никога досега не съм присъствал на древногръцка сватба. — Пръстите му се плъзнаха по вдлъбнатината зад коляното ми.
— Със сигурност свещеникът няма да позволи Филип да направи нещо откровено езическо. Истинската церемония трябва да е католическа.
— Семейството никога не поставя «трябва» и «Филип» в едно изречение. Това винаги завършва зле. — Матю ме целуна по бедрото.
— Поне тази вечер ще има най-обикновено пиршество. Сигурно ще мога да го преживея без особени проблеми. — Въздъхнах и подпрях глава на ръцете си. — Бащата на младоженеца обикновено плаща вечерята на репетицията. Предполагам, че Филип прави нещо подобно в общи линии.
Матю се засмя.
— Направо същото, щом менюто съдържа змиорка на скара и позлатен паун. Но пък Филип успя да стане не само баща на младоженеца, но и на булката.
— Все още не разбирам защо трябва да вдигаме толкова шум. — Сара и Ем не бяха се бракосъчетали със специални церемонии. Просто старейшина от вещерското общество в Мадисън им бе завързал ръцете с панделка. Като се обърнех назад, това ми напомняше за клетвите, които с Матю си разменихме, преди да тръгнем да пътуваме през времето: беше просто, интимно и бързо.
— Сватбите не се правят заради булката и младоженеца. Повечето двойки биха били доволни да останат насаме, както направихме ние, да си кажат няколко думи и да отидат на ваканция. Сватбата е ритуал на прехода за общността. — Матю се преобърна по гръб. А аз се подпрях на лакти.
— Това е просто един кух ритуал.
— Няма такова нещо — намръщи се Матю. — Но щом не ти понася, трябва да го кажеш.
— Не, не. Нека Филип си организира сватбата. Просто е малко… натоварващо.
— Сигурно ти се иска Сара и Емили да са тук и да споделят момента с нас.
— Ако бяха, щяха да са изненадани, че не съм избягала с теб. Известна съм с това, че обичам самотата. Преди си мислех, че и ти си такъв.
— Аз ли? — Матю се разсмя. — Освен по телевизията и във филмите, вампирите рядко остават сами. Предпочитаме компанията на други хора. Дори на вещиците, стига да не се прекалява с нея. — И ме целуна, за да ми го докаже.
