— Не само заради мен — казах и срещнах погледа на свекъра си. — Матю е щастлив, защото отново е с теб.
Сянка замъгли очите на Филип.
— С Изабо обичаме децата да се прибират у дома. Всеки от тях си има собствен живот, но това не прави отсъствието им по-леко за понасяне.
— Днес ти липсва и Галоуглас — отбелязах. Филип изглеждаше нетипично потиснат.
— Така е. — Разбърка сгънатата хартия с пръсти. — Юг, най-големият ми син, го доведе в семейството. Юг винаги вземаше мъдри решения с кого да сподели кръвта си и Галоуглас не прави изключение. Той е свиреп воин и има чувство за достойнство като баща си. По-спокоен съм, като знам, че внукът ми е в Англия с Матю.
— Матю рядко споменава Юг.
— Беше по-близък тъкмо с него от всички останали братя. Когато Юг умря заедно с последните тамплиери в ръцете на краля и църквата, това разтърси силно Матю. Трябваше му много време, преди да успее да се освободи от болестната си жажда за кръв и да се върне при нас.
— А Галоуглас?
— Галоуглас не е готов да се раздели с мъката си, а докато не го направи, няма да стъпи във Франция. Внукът ми иска възмездие за тези, които предадоха доверието на Юг, също като Матю, но отмъщението никога не е ефикасно средство срещу загубата. Някой ден внукът ми ще се върне. Сигурен съм. — За миг ми се стори остарял, вече не беше енергичният владетел, а баща, страдащ от нещастието да надживее синовете си.
— Благодаря ти, Филип. — Поколебах се, преди да сложа длан върху неговата. Той потупа ръката ми и стана. Взе една от алхимичните книги. Беше красиво илюстрираният екземпляр на «Aurora Consurgens» на Годфроа, книгата, която първа ме привлече в Сет-Тур.
— Каква любопитна тема е алхимията — промърмори Филип, докато прелистваше страниците. Намери рисунка на Слънчевия крал и Лунната кралица на гърбовете на лъв и грифон и се усмихна широко. — Да, това ще свърши работа. — И сложи една от хартиените си украси между страниците.
— Какво правиш? — Изгарях от любопитство.
— С Изабо играем на тази игра. Когато някой от нас е далеч, оставяме скрити послания между страниците на книгите. Толкова много неща се случват за един ден, че понякога е трудно да запомним всичко, за да си го разкажем, като се видим пак. Но пък можем да попадаме на възпоменания като това, когато най-малко очакваме, и да си ги споделяме.
Филип отиде до полиците и измъкна стар том с кожена подвързия.
— Това е една от любимите ни истории, «Песен за Армурис»[59]. С Изабо имаме прости вкусове, харесваме приключенски истории. Винаги си крием посланията в тази. Той пъхна навита на руло хартия между гръбчето на книгата и страниците. Оттам изпадна сгънат хартиен правоъгълник.
— Изабо започна да използва нож и посланията ѝ станаха по-трудни за намиране. Пълна е с номера. Да видим какво има да ми каже. — Филип разгъна листа и зачете мълчаливо. Когато вдигна глава, очите му блестяха, а бузите му бяха по-червени от обикновено.
Засмях се и станах.
— Мисля, че ти трябва малко усамотение, за да съчиниш отговор.
— Сир. — Ален пристъпи през прага със сериозно лице. — Пристигнаха пратеници. Единият е от Шотландия. Вторият е от Англия. Има и трети от Лион.
Филип въздъхна и изруга под нос.
— Да бяха изчакали след християнските празници.
В устата ми се появи горчив вкус.
— Новините няма да са добри — каза Филип, като улови изражението ми. — Какво казва пратеникът от Лион?
— Шампие е взел мерки, преди да тръгне, и е съобщил на други хора, че са го повикали тук. И като не се върнал у дома, приятелите му започнали да задават въпроси. Група магьосници се приготвят да тръгнат от града да го търсят и смятат да дойдат насам — обясни Ален.
— Кога? — прошепнах. Беше прекалено скоро.
— Снегът ще ги забави и ще им е трудно да пътуват по празниците. След няколко дни, може би седмица.
— А другите пратеници? — попита Филип.
— Те са в селото, търсят милорд.
— Без съмнение, за да му кажат да се върне в Англия — обадих се аз.
— Ако е така, най-добре ще е да тръгне в първия ден на Коледа. По пътищата ще има малко хора и луната ще е скрита. Това са прекрасни условия за пътуване за кръвопиец, но не и за топлокръвен — каза делово Филип. — Има подготвени коне и квартири за вас чак до Кале. Лодката ще ви чака, за да ви прекара до Дувър. Пратих съобщение на Галоуглас и Рали да се приготвят за завръщането ви.
— Значи си очаквал това развитие — казах, разтърсена от перспективата да си тръгна. — Но аз не съм готова. Хората все още забелязват, че съм различна.
— Вписваш се по-добре, отколкото си мислиш. Ето например, цяла сутрин говориш с мен на прекрасен френски и прекрасен латински. — Зяпнах от учудване. Филип се засмя. — Така е. Два пъти преминах на друг език, а ти дори не забеляза. — Лицето му стана сериозно. — Да отида ли да кажа на Матю за приготовленията, които съм направил?
— Не — отвърнах и го хванах за ръката. — Аз ще го направя.
