— Очевидно доста е бързал — отбеляза Джак.
Отправиха се към бара. Докато Джак звънеше на полицията, Дани вдигна двете преобърнати на пода табуретки. Приготви нещо за пиене.
Джак приключи разговора.
Дани сложи в ръката му чаша с водка и тоник.
— Искам да вдигна тост — тържествено произнесе той. — За Ингрид!
— За Ингрид! Най-хубавият подарък, който съм получавала. И определено най-полезният.
Чукнаха чаши и отпиха.
— Ти така и не успя да ми се отблагодариш — каза Джак.
— Ще трябва да благодаря и на Брус. Чувствам се ужасно, задето така му се накарах. Излезе, че не си разбира от работата.
— Той е мъжко момче. Държа се хладнокръвно и не ме издаде.
Дани кимна.
— Хайде да я измъкнем от водата.
Излязоха в градината. Тръгнаха към басейна и изведнъж Дани впи пръсти в ръката му.
Никой от двамата не проговори.
Взираха се безмълвно във водата.
От дъното на басейна в очите им се взираше Тони. Ръцете му все още бяха завързани за шезлонга. До него лежеше Ингрид, захлупила лице към дъното. Едната й ръка беше протегната встрани, макар Дани да бе сигурна, че я беше хвърлила във водата с прибрани ръце.
Дланта на протегнатата ръка, явно отнесена от струята на филтриращата тръба, лежеше върху гърлото на Тони.
— Да влезем в къщата — прошепна Джак.
Обърнаха се и тръгнаха към къщата, здраво хванати ръка за ръка.
— Здравей, мамо… Да, аз съм… Разбира се, че съм добре… Заминах със самолета за Чикаго… Да, идвам си у дома. Разбрах, че е глупаво да бягам по този начин. Защо реших, че убиецът ще поиска точно мен? Да, за също те обичам. Поздрави татко и Боб… Ще се видим утре.
