— Имам честта да се запозная с вас, госпожо Хейко. — През последната година името й бе на устата на всеки, който бе пътувал до Йедо. Описанието, което бе чул, бе доста далеч от реалността. — Името ви е познато дори в това отдалечено място.
— Напълно незаслужена слава, господарю мой.
Гласът й издаваше резонанса на най-фина хармония. Той я гледаше, без да е в състояние да каже и дума, момент или два по-дълго, отколкото бе прието, преди да си даде сметка, че стои с отворена уста. Притеснен, той се обърна към управителя си и видя, че той също е поразен.
— Чуждестранният господин е Матю Старк. Дамата е Емили Гибсън. Те пристигнаха, за да помогнат за изграждането на мисия към манастира Мушиндо.
Хиромицу се поклони вежливо на чужденците.
— Добре дошли. Пригответе места за гостите — нареди той на управителя.
— Да, господарю мой. И за чужденците ли?
— За всички придружители на владетеля Генджи.
— Господарю мой, ами нашето правило за присъствието на жени?
— Временно не важи — отсече Хиромицу и помогна на Хейко да слезе от седлото. — Господарю Генджи, моля, заемете мястото ми като съдия от изток. Господарят Шигеру ще заеме мястото на моя управител като съдия от запад.
— Вашето предложение е много мило, господарю Хиромицу — отговори Генджи. — Но ние ще предпочетем да наблюдаваме, без да имаме някакви отговорности. Разбирам, че залагането също е част от традицията.
Хиромицу се разсмя искрено.
— Отлично, повече от отлично. Но вие сте в неизгодна позиция. Не знаете нищо за способностите на когото и да било от моите хора, затова няма да знаете кому да отдадете предпочитание. — И без това доброто му настроение се повиши още повече от присъствието на Хейко. Тя бе поела сакето от неговия прислужник и сега му сипваше. Само елегантната й стойка бе достатъчна, за да направи дори водата опияняваща.
— Мислех да заложи на един от нашата група — обясни му Генджи, — ако му разрешите да участва. Смятам, че ще е доста забавно.
Веселото настроение на Хиромицу напълно се изпари.
— Ако господарят Шигеру участва, ще го призная за победител, преди състезанието да е започнало. Всичките трийсет и двама участници, взети заедно, не могат да се сравнят с него.
— Чичо ми няма афинитет към бамбукови средства за тренировка — успокои го Генджи. — Съмнявам се, че ще се съгласи да ги използва.
— Вярно е — обади се Шигеру. — Само истинското острие може да прореже истината.
— Господарю Генджи, не мога да позволя това — Хиромицу позволи чувството на ужас спокойно да се изпише на лицето му. — Как мога да започна Новата година, като отнеса трупове и създам фактически нови вдовици и сираци?
— Разбира се, че не можете — отвърна Генджи, — нито аз бих позволил подобно нещо. Небесата сигурно ще ни изпратят справедливо възмездие, ако позволим подобно зверство. Имах предвид не чичо си, а чужденеца Старк.
— Какво? Сигурно се шегувате?
— Изобщо не се шегувам.
— Моите хора ще го сметнат за най-груба обида, господарю Генджи. Те могат да не са с репутацията на вашите самураи, но въпреки това са самураи. Как мога да поискам от тях да изпробват уменията си срещу подобна личност?
— Не бих го предложил, ако не смятах, че залогът си струва — настоя Генджи. — Ще наградя със сто рио в злато човека, който победи Старк. Нещо повече, ще заложа срещу вас каквото кажете. Смятам, че Старк ще спечели турнира.
Ако Хиромицу бе шокиран преди това, то бе нищо в сравнение с чувствата, които изпитваше сега. Несъмнено лудостта владееше рода Окумичи. Как да постъпи? Едва ли можеше да извлече предимство от един очевиден лунатик. Сто рио беше десет пъти повече от годишното възнаграждение на среден васал. Да откаже, означаваше да нанесе обида, а той не искаше да прави това, не и в близкото присъствие на мрачния, безпощаден и еднакво луд Шигеру. Каква дилема!
— Ако Старк не успее да победи всеки, пред когото се изправи, госпожа Хейко ще ви забавлява в продължение на седмица следващия път, когато дойдете в Йедо. На мои разноски. Съгласни ли сте, моя госпожо?
Хейко се усмихна на Хиромицу, после погледна притворно засрамено надолу, докато се покланяше.
— Да ми бъде платено, за да прекарам време с господаря Хиромицу, е двойна награда.
— Добре, ъ-ъ, добре — капитулира Хиромицу. Седмица с Хейко. Твърде много бе да очаква, че ще разцъфти каквото и да е взаимно привличане, привличане, което би довело до обикновено приятелство. Беше твърде много да се очаква. Но беше възможно. — Моля, позволете ми да се обърна към моите хора. Можем да продължим само с тяхно съгласие.
— Разбира се. Междувременно, тъй като съм непоправим оптимист и очаквам одобрение, аз ще подготвя моя шампион. Може ли да наема чифт шинаи? А нека ви предложа и допълнителен стимул. Независимо дали ще спечели, или загуби, всеки мъж, който се бие със Старк, ще получи десет златни рио.
Очите му танцуваха от виденията за прекарването с Хейко в Йедо, докато Хиромицу отиваше да убеди своите хора. Първоначално те не бяха склонни да се ангажират в подобна смехотворна шарада, дори и срещу малко състояние в рио. Онова, което ги убеди, бе залогът на техния господар с Генджи.
