Опашката на скорпиона полностью

Още докато говореха, Скип успя да пъхне едната си ръка в джоба и да извади шепа, пълна с нещо. Изведнъж започна да проблясва многоцветна яркост, чу се звън, когато десетина скъпоценни камъни се удариха един в друг и се търкулнаха по пода заедно с няколко златни дублона.

Възцари се напрегнато мълчание. Всички очи се впиха в златните монети и скъпоценните камъни.

— Съкровището — обясни Скип. — Аз… задигнах малко от него по-рано днес.

Мълчанието продължи още известно време. След това помощник-капитанът прочисти гърлото си:

— Е, генерал Магърк, какво е това? — попита и махна към проблясващите на пода скъпоценности.

Генералът беше пребледнял, но когато отговори, гласът му беше равен.

— Нямам представа. Някакъв номер.

Помощник-капитанът махна на сержанта:

— Отменям последната заповед. — След това извади мобилния телефон.

— Какво правите? — попита генералът.

— Ще се обадя на нашия номер за връзка с ФБР при извънредни случаи и ще проверя дали имат агент на име Кори Суонсън.

— Разбира се, ще потвърдят, че има такава! Тази жена очевидно е имитатор.

Помощник-капитанът натисна бутона за бързо набиране.

— Капитане, ще ви изправя пред военен съд! — Магърк се обърна към войниците си. — Арестувайте задържаните!

Пехотинците обаче се поколебаха, докато помощник-капитанът с желязно хладнокръвие каза нещо по телефона, изслуша отговора, след това благодари на лицето, с което разговаряше, и прибра апарата в джоба си.

— Наистина има специален агент Кори Суонсън, която работи по случай, свързан с РБУС, и отговаря на описанието на тази млада жена.

— Както вече казах — имитаторка.

— Може би — отговори помощник-капитанът тихо. — А може би — не. Но фактът е, че тя се намира под попечителството на флота. Реших да не предавам сега затворниците. Ако искате да ги получите, генерале, има процедура, а както двамата знаем, тя е свързана с канцеларска работа.

Генералът извади пистолета си:

— Ах ти, кучи сине, канцеларска работа, а? Предай ми ги или ще ги отведа със сила! Войници, пригответе оръжията си!

Пехотинците насочиха оръжията си. В отговор неколцина моряци извадиха пистолети и образуваха защитен кръг около своя командир.

— Генерале, осъзнавате ли какво правите? — попита помощник-капитанът.

Пистолетът в ръката на генерала започна да трепери.

— Моряци, свалете оръжия — нареди помощник-капитанът.

Хората му се подчиниха, обаче напрежението в помещението продължаваше да е почти непоносимо.

Помощник-капитанът си пое дълбоко дъх.

— Ние, тоест флотът ще установи самоличността на тези хора. След това ще решим какви да са следващите стъпки. Не просто така, а в съответствие с изискванията на правилниците.

Ръката на генерала затрепери още по-силно. Цевта направо подскачаше.

Лейтенант Удбридж също беше извадила пистолета си и държеше на мушка помощник-капитана. Сега тя изведнъж се завъртя и го насочи срещу своя началник.

— Сър! Свалете оръжието си!

Генералът я зяпна в недоумение.

С насочено оръжие тя заговори на помощник-капитана:

— Капитане, вашето разследване ще открие, че тези хора са наистина онези, за които се представят. Испанското съкровище е истинско и в момента наистина се изнася. Чрез заповеди и заплахи бяхме принудени да се подчиняваме.

Генералът се вторачи в нея.

— Какво? Ах, ти, подла предателка… заби ми нож в гърба!

— Всички бяхме принудени да изпълняваме желанията на генерала — продължи тя и се обърна към войниците. — Обаче всичко свърши. Господа, свалете оръжията си.

Те се подчиниха.

— Генерале — каза тя с глас, който на Нора се стори невъзможно хладен, — вие също.

Вместо да се подчини обаче Магърк тръгна заднешком към отворената врата на помещението с треперещо оръжие, но все още насочено към помощник-капитана. Стигна до вратата, измъкна се през нея и изчезна в мрака.

— Оставете го да върви — нареди помощник-капитанът.

Настана мълчание. След малко той каза:

— Лейтенант Удбридж, свържете се със заместника на генерал Магърк. Обяснете му положението и накарайте хората си да спрат разграбването на това… — Той махна с ръка към пода, където златните монети и скъпоценните камъни продължаваха да проблясват. — И ги накарайте да изтеглят проклетите дронове, които не спряха да бръмчат над главите ни.

— Да, сър.

Нора я наблюдаваше как се обръща и излиза. Онова, което преди малко изглеждаше невероятно тъп ход, сега, реши тя, излезе невероятно умен: в един миг лейтенантът се беше превърнала от благоразположен съучастник в лоялен армейски офицер.

Тогава помощник-капитанът се обърна към Кори.

— Вие наистина ли сте агент на ФБР?

— Какво значи наистина? — отговори ядно Кори. — Нали чухте лейтенанта. Свалете ни белезниците и ми позволете да се обадя на моя началник.