— Изгуби контрол над себе си. Прояви нетърпение. Постави под въпрос познанията на лекаря и способностите на рейнджърите от БУЗ. Това не е начин да получим сътрудничество и подкрепа. Помни, че не си самотен вълк в пустошта. Докато носиш тази значка, представляваш ФБР. Макар причината за смъртта да е доста очевидна, ще проведем аутопсия. — Той замълча за малко. — Зная, че си раздразнена, защото не успя да измъкнеш нищо от този човек. Аз също съм ти леко ядосан заради това. А сега си разстроена, защото няма да имаш друга възможност. Обаче няма нищо да постигнеш, като си го изкарваш на другите.
Кори се вторачи в пода и пое дълбоко лъх.
— Прав сте — въздъхна тя. — Съжалявам. — Наистина ли беше сърдита на себе си? Щеше да анализира това по-късно. — Зная, че лекарят и сестрата са направили всичко възможно. Но тези рейнджъри? Не ме впечатлиха още когато идвах тук за първи път. Не бих се изненадала, ако са дремали, когато…
— Когато какво? Някой се е вмъкнал по магичен начин вътре и е накарал сърцето на този боклук да спре? Цяло чудо, че е живял толкова дълго. Освен това чу сестрата: държали са Ривърс в обезопасено помещение със заключена врата. Тези пазачи са били там, за да пускат само посетители, имащи право да влизат и излизат, при това са отбелязани в списъка. — Той посочи списъка в ръката на Кори. Тя му хвърли едно око. — Тези рейнджъри може и да не са сред най-умните, но нямаш причина да се съмняваш в чувството им за дълг.
— Ей, я виж това! — възкликна Кори. Докато Моруд говореше, тя плъзгаше очи по редовете с посетители. Сега обърна клипборда към него.
— Шериф Уотс, арестувал болния; Лафорж, БУЗ, федерална служба за охрана; Суонсън, ФБР, разпит. Знаем всичко за последния посетител, нали така?
Кори приближи още списъка към очите му.
— Виж последния запис.
Моруд се смръщи.
— Белингейм, военна полиция, АКСАЩ, разпит.
— Какво е АКСАЩ?
— Армейско командване на сухопътните сили на САЩ.
— Значи е дошъл от полигона в „Уайт Сандс“. Каква работа има военната полиция да разпитва Ривърс?
— Не е дошъл от полигона. Най-близката база на АКСАЩ е форт „Блис“, който е разположен до полигона.
— Същото важи и за форт „Блис“. Щом са до полигона, те са част от него, нали така. Какъв интерес имат?
— „Блис“ и ракетният полигон „Уайт Сандс“ са по-скоро като нощ и ден. Във форт „Блис“ са подслонени бронирани дивизии, бригади и командване на противовъздушна защита. О, както и разузнавателен център за тактически операции. Форт „Блис“ е истинска военна база. И не предлагат обиколка с екскурзовод.
— Тогава имат още по-малко причини да разпитват Ривърс.
Моруд взе клипборда със списъка от Кори.
— Тези предположения са губене на време. Този военен полицай може да е дошъл от форт „Блис“. Или форт „Браг“. Или форт „Нокс“. — Той излезе от нишата и тръгна бързо към обезопасената болнична стая. Кори го следваше по петите.
Лекарят и сестрата още стояха пред стаята, но вече се обръщаха да си вървят. Спряха, когато видяха Моруд да бърза към тях. Той ги подмина и се упъти към рейнджъра.
— Акимс? — заговори го Моруд.
Мъжът се изпъна.
— Сър?
Моруд му показа списъка.
— Последният посетител в списъка. Военен полицай Белингейм. Пише, че е пуснат да влезе в двайсет и три часа и пет минути снощи.
Рейнджърът се вторачи в списъка все едно пред него бе главата на Горгона.
— Вие ли бяхте дежурен по това време?
— Да, сър.
— Значи сте видели този човек.
— Да.
— И сте го пуснали?
— Каза, че имал въпроси към затворника.
— Каза ли от коя база е и кой го е изпратил?
— Показа ми документите си, които изглеждаха наред. Аз не… записах от коя база е.
— И не сте поискали да видите неговата заповед?
— Това не е по правилника, сър.
Мускулите на челюстта на Моруд леко изпъкнаха.
— Колко време остана вътре?
— Около десет минути.
— През това време имаше ли някого с него в помещението?
— Не, сър.
— Чу ли нещо необичайно, докато полицаят беше вътре? Например повишени гласове?
— Не, нищо.
— Чу ли затворникът изобщо да е разпитван?
Дълго мълчание.
— Не, сър.
— Единайсет през нощта не ви ли се стори необичаен час за разпит на арестант?
— Сър, не е моя работа да поставям под въпрос подобно нещо.
— Проверихте ли затворника, след като военният полицай си тръгна?
— Да. — Рейнджърът отново пристъпи от крак на крак. — Около петнайсет минути по-късно. Приблизително.
— И какво правеше той?
— Спеше. Както и преди да дойде военният полицай.
— Стойте тук — нареди Моруд, обърна се и тръгна към бюрото на сестрата.
— Какво ще правите, сър? — го попита изотзад Кори.
— Да правя ли? Ще се погрижа да запазят записа от охранителните камери на посещението на военен полицай Белингейм. — Той посочи камерата в ъгъла на коридора. — Ще се погрижа Ривърс да бъде подложен на още по-внимателна аутопсия от обичайното. Не заради причините, които ти изтъкна. Искането е трябвало да мине по обичайните канали и аз искам да знам защо не се случило. Освен това искам да науча какви въпроси е имал нашият военен полицай към затворника. — Той се поколеба, после добави доста сковано: — Кори, поздравявам те, защото се сети да провериш списъка на посетителите.
