Нора разказа накратко за партньора на Гауер в иманярството; обясни причината за необичайната поза на погребаното тяло и за изоставения медицински вързоп.
— Какъв вързоп?
— Медицински вързоп. Вързоп от оформени камъни, билки и други неща, които притежават свръхестествени или лечебни сили. Трябва да е принадлежал на партньора на Гауер. Това е много ценен предмет и е странно, че го е оставил.
— Не по-малко странно от оставянето на златния кръст. — Кори седна още по-изправена в леглото.
— Да. Обикновено щях да оставя вързопа
— Какво? След толкова години? Той вероятно е мъртъв.
— Сигурно. Обаче ако научим какво е станало с него по-нататък в живота му, ще ни е от полза. Виж, вързоп с планинска пръст е нещо уникално. Няма два еднакви. Ще ми помогне да установя кой е бил апахът, да разбера дали наистина е бил партньор на Гауер и може би дори да узная какво са търсили.
— Но този вързоп е доказателство.
— Ако намерим този човек и е още жив, може да ни каже какво наистина се е случило. Да попълни липсващите места в историята. Може би дори ще може да ни заведе при съкровището.
Кори отвори уста да възрази, но вместо това въздъхна.
— Добре. Елате със Скип сутринта, да речем, в единайсет. Ще запишем вашите показания. А аз ще се опитам да ви уредя фотографии и описание на съдържанието на вързопа.
— Не, не, никакви фотографии. Имам нужда от самия вързоп.
— Стига, бъзикаш се. Не можеш просто да вземеш вързопа. Той е част от веригата доказателства.
— Виж, вие дойдохте на моите разкопки, за да молите за помощ. Вие събудихте интереса ми към всичко това, и то в доста неподходящ за моята кариера момент. Сега ще направим нужното, за да открием какво точно се е случило, или се отказвам.
— Божичко! — Кори се тръшна на възглавницата. — Ще измисля нещо. Междувременно трябва да си починете. Бъди внимателна. Изглежда, и двете сме изправени пред трудности. — После прекъсна връзката.
На около трийсет и шест километра в югоизточна посока, в малко звукоизолирано помещение, пълно с електронно оборудване, генерал Марк Магърк гледаше как лейтенант Удбридж кликва бутона на мишката и спира звукозаписващия софтуер на нейния компютър. След това запази файла и погледна към него.
— Чисто и ясно? — попита той.
Тя върна назад записа — подскачащата стрелка на екрана мина бързо по цифровата линия на вълната, след това пусна отново случайно избрана част от записания разговор. От високоговорителите се разнесе гласът на Нора Кели: „Ако намерим този човек и той е още жив, може да ни каже какво наистина се е случило. Да попълни липсващите места в историята. Може би дори ще може да ни заведе при съкровището.“
— Отлично, лейтенант! — възкликна генералът. — Отлично!
— А ако научат мястото, сър?
— Ако го научат — отговори Магърк, а гласът му стана нисък и мек, — аз знам точния начин да се погрижа да запазят това знание вечно за себе си.
— Значи Гауер е работил с втори човек — каза Моруд. — Негов партньор.
— Да, сър — потвърди Кори. Беше малко след обяд. Нора и Скип Кели бяха дошли в нейния офис, както беше поискала, дадоха показания и направиха частично описание на нападателите, после си тръгнаха. Сега Моруд със зачервени очи прелистваше първоначалния доклад на Кори и съпровождащите го снимки.
— Партньор, който не е бил с Гауер този ден, но който, щом видял умиращия да се връща в бивака, е избягал, духвайки като бандит.
— Така мисли д-р Кели.
— Въпреки това е отделил време да погребе Гауер, да застреля мулето и… да остави златния кръст.
Кори въздъхна. Вярно, в това не виждаше много логика… а Моруд вероятно още по-малко.
— Обаче тези открития и предположения на д-р Кели не са свързани пряко или непряко със снощното нападение срещу тях.
— Не беше намерена пряка връзка, сър.
— Ще видим тази работа — Той замръзна, докато гледаше една от снимките. — Мили боже, това нож „Зиро Толеранс“ ли е?
— Да, сър.
— И археоложката го носи със себе си?
— Точно така.
— Прилича на лимитирана серия. Мястото му е във витрина, а не в нечий джоб.
— Тя го е използвала, за да пореже хубаво един от нападателите. Взехме проби на кръв и тъкани от острието и направихме цял комплект снимки. — Не спомена, че извън тези стъпки Нора беше отказала да предаде ножа като доказателство.
— Е, щом я бива с ножа, добре е да го има подръка. Едва ли ще е трудно да проследим кръвта. — Той остави доклада на Кори настрана и взе друг. — Ще изпратя екип да обезопаси мястото.
— Кое място имате предвид? Хай Лоунсъм?
Моруд кимна отсечено.
Кори едва не зададе въпрос, но успя да потисне подтика. Моруд обаче сякаш вече знаеше какво иска да попита.
— Да, аз поемам ръководството на случая.
По време на изпълненото със смайване мълчание, което настъпи, Моруд отвори втория доклад.
— Пристигна докладът за пълната аутопсия на Пик Ривърс, както и резултатите от изследването на кръвта и другите показатели. Те сочат убедително, че е умрял от… — той отново надникна в доклада — синдрома на Бругада45.
