Опашката на скорпиона полностью

Нора бе до него. Те бяха там от момента, когато Нора беше вдигнала Чавес от леглото в шест сутринта и го бе убедила да дойде по-рано на работа. И двамата се бяха вторачили в голям компютърен екран, на който се виждаше изображението на текста върху пергамента, който Нантан ѝ беше дал.

— Накрая можем ясно да го прочетем — обяви Чавес. Бяха прекарали часове в заснемане на пергамента под ултравиолетова светлина и в дигитално засилване на избелелия шрифт, за да се видят по-ясно детайлите. — И така, онова, което виждаме тук, е класически пример на кастилски курсивен шрифт „Кортезана“ от седемнайсети век. На несвикналите очи може да прилича на драсканици. Предизвикателството обаче не е езика — в края на краищата испанският не се е променил толкова през това време, — а в разчитането на шрифта. Мога да го направя, докато за непосветения това на практика е невъзможно. За щастие, има онлайн таблици със стари испански шрифтове. — Гласът му определено беше добил професионални нотки. — Ето, позволи ми да ти покажа.

Обърна се към втори компютърен екран, набра няколко команди и се появи интернет страница, на която се виждаха множество таблици. Всяка показваше буква от азбуката заедно с всички стари кастилски разновидности на изписването ѝ, както на главните, така и на малките букви.

— Да вземем например главно А — продължи той. — Ето всички начини да се изпише буквата с шрифта „Кортезана“. Забележително разнообразие. Някои дори не приличат на А! А сега Б…

Потискайки нетърпението си, Нора внимателно го прекъсна:

— Това наистина е много интересно. Но можем ли да се заемем с текста?

— Разбира се. Сега, след като вече сме наясно, да видим какво казва… — Чавес замълча и се вторачи в изображението на първия компютърен екран, докато Нора чакаше.

След няколко минути се облегна на стола измърмори под нос на испански:

— Майчице божия!

— Какво пише? — попита Нора, която се пръскаше от нетърпение.

— Трудно е да се разбере какво казва, след като, грубо сметнато, половината от текста е била откъсната. Мога да преведа онази половина, която е пред нас.

— И? — настоя Нора.

— Нека ти го преведа изречение по изречение — каза Чавес. — Не искам да те държа под напрежение, но предпочитам да не го обобщавам, защото… е, ще разбереш сама защо.

S. С. С. Majestad — прочете той и направи пауза. — Това е съкращение на Sacra Cesarea Catholica Majestad или Свещено Римско Католическо Величество. Интересно. Показва, че писмото не е адресирано до мексиканския вицекрал, а до самия испански император Карл II. Очевидно е, че тази кореспонденция е била много важна. Добре, нека продължим ред по ред:

Той спря.

— На 10 август 1680 г. избухва бунта на пуебло. А сега ще продължа:

— Вероятно има предвид, че са знаели за готвения бунт. Един от участниците в бунта предава другарите си и точно преди да избухне, съобщава на свещениците.

Нора го прекъсна:

— Какво каза? Съкровище?

— Да. Кастилската дума е tesoro. „По Ка…“ сигурно значи по Камино Реал, който е кралският път от Санта Фе до Мексико Сити и по който отците са бягали по време на бунта.

Чавес продължи:

Той замълча и надникна над дебелите лупи на очилата:

— Нора, разбираш ли важността на това? Текстът пред нас, изглежда, е истински исторически разказ за съкровището на връх Викторио.

И не само това, а изглежда включва указания, къде е скрито съкровището.

Виж, освен това се споменава Сиера Оскура. Това е веригата хълмове северно от връх Викторио. — Чавес издиша шумно. — Невероятно. Означава, че доктор Нос през цялото време е бил мошеник и измамник, твърдейки, че е намерил съкровището на връх Викторио! — Той направи пауза. — „В основата на Е…“ — може да се отнася до хълм или ориентир в Сиера Оскура — истински хълм.