— Прав си. Но въпреки всичко предпочитам да си нямаме работа със Застъпниците. Може да не са толкова силни, колкото бяха някога, но си остават машини, предназначени да убиват.
— Аз пък не мисля, че са толкова опасни — подметна Хаскеер.
— О, Хаскеер, стига вече. Не се забърквай в излишни неприятности.
— Можеш да разчиташ на мен, капитане.
— Хайде! — подвикна Страк. — Качвайте се на конете.
Докато върколаците се мятаха на седлата, той мина да провери дали са разпределили пелуцида в дисагите под седлата. Всеки от оръженосците носеше своя дял.
Излязоха на една оживена улица, където несъмнено предизвикваха всеобщо внимание. Никой не смееше да им се изпречи на пътя. Малко по-късно стигнаха неголям площад, където спряха, за да обсъдят какво да правят. Покрай площада бяха засадени дръвчета, но дори тук, където магията още бе силна, листата им бяха повехнали и пожълтели.
Върколаците се скупчиха около Страк.
— Не е никак благоразумно да се движим в голям отряд — обяви той. — Десет орки и едно джудже. Най-добре да се разделим на две групи.
— Има логика — подкрепи го Джъп.
— Аз взимам Хаскеер, Точи, Рефдоу и Сифи. Джъп, с теб тръгват Талаг, Калтмон, Брегин и Финдже.
— Аз защо няма да водя група? — нацупи се Хаскеер.
— В групата на Джъп са шестима, а в моята само петима — обясни Страк. — Ето защо ще дойдеш с мен.
Хаскеер изръмжа, но премълча. Джъп погледна крадешком Страк и му смигна. Страк му отвърна с едва забележима усмивка.
— Ще се срещнем на същото място. Да речем след… три часа — реши той. — Ако някоя от двете групи се натъкне на Койла и ситуацията позволява действие — нападаме. Пропуснем ли срещата тук, остава резервната среща на една миля западно от портите на Хекълой. Ако пък намерите Койла, но няма шанс да й помогнете, оставяте някой да я наблюдава и идвате да ни потърсите.
— Някаква представа къде да я търсим? — попита Джъп.
— Навсякъде, където се върти търговия.
— Че това означава целият Хекълой.
— Точно така.
— Ама че работа.
— Вие ще покриете западния и северния район, а ние ще поемем източния и южния. Известно ни е, че Койла е пленена от трима ловци на глави. Не ги подценявайте. И не прибързвайте да вадите скритите си оръжия. Както вече ви казах, не е добре да си имаме работа със Застъпниците. А сега да тръгваме.
Джъп даде знак на своя отряд да го последва.
Докато ги изпращаше с поглед, Хаскеер промърмори замислено:
— Ставаме все по-малко и по-малко…
Групата на Страк търси Койла в продължение на два часа, без резултат.
Докато се придвижваха от южната към източната част на града, Страк отбеляза:
— Проблемът е, че не знаем как да търсим.
— Какво? — попита Хаскеер.
— Не познаваме никого в Хекълой, няма към кого да се обърнем за помощ, а търговците на роби не вършат работата си на улицата. Само боговете знаят какво става зад стените на тези сгради.
— И какво ще правим?
— Ще продължаваме в същия дух, нищо друго не ни остава.
— Но какъв смисъл имаше да идваме, след като шансът да я намерим е толкова малък?
— Я почакай! — вдигна ръка Страк, който едва сдържаше гнева си. — Стигнахме дотук заради теб! Ако не беше избягал със звездите, въобще нямаше да сме в това положение. Нито пък Койла.
— Не е честно! — възрази Хаскеер. — Аз не знаех какво правя. Не можеш да ме виниш задето…
— Капитане!
— Какво има, Точи? — отвърна раздразнено Страк.
Оръженосецът сочеше към една пресечка.
— Вижте!
Всички погледнаха натам. На кръстовището тълпата беше още по-гъста.
— Какво? — попита ядно Страк. — Какво трябва да видим?
— Онзи човек! — почти извика Точи. — Онзи, когото срещнахме в равнината. Ето го!
Сега и Страк го забеляза. Серафейм, разказвачът, който ги бе пратил в Хекълой и бе изчезнал безследно. Открояваше се над тълпата заради високия си ръст. Отдалечаваше се от тях.
— Дали и той е ловец на глави? — попита Хаскеер, забравил за спора.
— Няма как да знаем — сви рамене Страк. — Интересно, защо му трябваше да ни праща тук? А и какво търси той самият в града?
— Не знам, но се отдалечава.
— Много е странно, че въобще го видяхме. Най-добре да го проследим. Но внимателно, не бива да ни забележи.
Запроправяха си път през тълпата, като се стараеха да поддържат известна дистанция зад Серафейм. Той изглежда не подозираше, че го следят, защото крачеше нехайно, макар и целенасочено. Орките го проследиха до източния квартал, където улиците се стесняваха, а минувачите имаха зъл и застрашителен вид, сякаш криеха под наметалата си наточени кинжали.
Неочаквано Серафейм сви зад един ъгъл. Когато орките стигнаха там, видяха, че са се озовали в пуста задънена улица. От непознатия нямаше и следа. Точно срещу тях се издигаше порутена и на пръв поглед изоставена постройка. Имаше само една врата. Всъщност това бе единствената врата на цялата улица.
Орките решиха, че мъжът е влязъл в тази къща. Вратата зееше леко отворена. Орките заеха позиции от двете й страни.
— Влизаме ли? — попита Хаскеер.
— Какво друго? — отвърна с въпрос Страк.
— Спомни си какво каза на Джъп. При рискована ситуация викай другите на помощ.
Страк се изненада от здравомислието на Хаскеер.
