Имаше една стара оркска поговорка, според която врагът се бие така, както разсъждава. Напълно в съответствие с природата си, ловецът на глави използваше финтове и лъжливи движения. Страк бе опитен в тази тактика и му отвръщаше със същото, макар че предпочиташе да се разправи с него бързо и директно.
Двамата се въртяха предпазливо, като се изучаваха един друг и търсеха слабите си места. Лекман скочи и замахна с меча към главата на орка. Страк парира удара и отвърна с мушване към гърдите. Но Лекман вече не беше на същото място. Двамата продължиха смъртоносния си танц.
Разат-Каджи бълваше яростни ругатни както на родния си език, така и на универсалния. Млъкна едва когато един от оръженосците се пресегна към подиума и го улови за крака. Търговецът на роби подскочи уплашено. Тъй като не разполагаше с оръжие, той вдигна един тежък чувал и го стовари върху главата на оръженосеца. Но не уцели и изгуби равновесие. Оръженосецът вдигна меч и разпори чувала. Дъжд от сребърни монети, парите, предназначени за ловците на глави, се посипаха във всички посоки. Орки и таласъми се захлъзгаха по тях.
Въпреки огромната си сила нито Блаан, нито Хаскеер успяваха да реализират надмощие. Хаскеер си даваше сметка, че трябва да приключи двубоя колкото се може по-бързо, защото силите му бяха на изчерпване. Двамата бяха вкопчени в свирепа прегръдка, като Блаан го бе обгърнал и го притискаше в обятията си. Оркът вдигна бавно свободната си ръка, стовари юмрук върху голата глава на ловеца и се опита да освободи притиснатата си ръка, като напъна мишци.
Лицето на Блаан се поду и зачерви от усилие. Той успя да издържи на атаката, но Хаскеер усети, че е нужно още съвсем малко, за да се освободи от хватката му. Изведнъж му хрумна друга идея — вдигна крак и го стовари с всички сили върху крака на Блаан. Човекът изрева от болка. Хаскеер продължи да мачка крака му с пета. Блаан издиша шумно и разтвори обятия, неспособен да задържа повече хватката.
Той се олюля и отстъпи, като накуцваше. Хаскеер направи няколко крачки и го изрита в слабините. Блаан нададе пронизителен вик. Без да губи нито миг, влагайки цялата си мощ, Хаскеер го засипа с бързи удари — по брадичката, стомаха, сетне отново в лицето. Блаан падна като отсечено дърво. Дървеният подиум се разтресе.
Хаскеер пристъпи напред и започна да го рита, като се целеше в най-чувствителните места. Блаан протегна ръка, улови го за крака и го повали до себе си. Двамата задраскаха в опитите си да се изправят. Накрая се надигнаха едновременно. Блаан вдигна юмруци и зае позиция. Отново се бяха върнали там, откъдето започнаха.
Койла бързо вземаше надмощие над Олей. Нанасяше му високи и ниски удари, принуждавайки го да се навежда и изправя, за да ги отбива. Но движенията му вече бяха забавени, а силите му се топяха. Тя усети, че схватката е към края си.
Джъп и оръженосците се сражаваха рамо до рамо, срещу изтъняващите сили на таласъмите, които бяха останали само трима-четирима и отстъпваха към подиума. Когато гърбовете им опряха в платформата, те започнаха да се бият като пощурели. Единият размахваше над главата си боздуган. Двама орки се шмугнаха едновременно и забиха мечовете си в гърдите му. Джъп се погрижи за другия, като изби оръжието от ръката му и го посече през шията.
Но със забавянето си бяха дали възможност на другите двама таласъми да се измъкнат. Те скочиха върху платформата и от там засипаха Върколаците с удари. Изправен зад тях Разат-Каджи ги окуражаваше с крясъците си.
Лекман и Олей също бяха отстъпили до подиума. И двамата вече си даваха сметка, че скоро ще загубят играта.
— Да изчезваме! — извика Лекман.
Партньорът му не се нуждаеше от повече подкани. Той обърна гръб на Койла и побягна. Двамата с Лекман се покатериха чевръсто на подиума. Страк и Койла ги последваха.
Олей се спъна и падна. Лекман му подаде ръка и му помогна да стане. Двамата се извърнаха и посрещнаха заедно атаката на Страк и Койла. Сега вече всички човеци и таласъми бяха на подиума. Повечето от Върколаците бяха долу и се опитваха да се покатерят.
Хаскеер и Блаан продължаваха да си разменят удари. Едрият мъж обаче вече се озърташе, осъзнал, че е дошъл моментът за бягство. Той започна да отстъпва бавно към другарите си.
Твърдо решена да не изпуска плячката си, Койла следваше Олей по петите. Усетил, че го застига, той се извърна и й се озъби:
— Какво може да те спре, кучко? — изръмжа ловецът на глави.
— Твоята смърт — отвърна задъхано тя.
Той се хвърли в атака. Койла отби с лекота ударите му. Олей си пое дъх и нападна отново. Тя не трепна. Отдал се на гнева си, той я засипваше обезумял със зле премерени удари. Повечето свистяха на педи от главата й. Койла се извъртя рязко и посече китката на мъжа. Тя тупна на подиума, а от чуканчето рукна фонтан кръв. Олей изкрещя, лицето му се изкриви от болка и ужас.
Койла вдигна меча си, за да го довърши.
Две яки ръце се пресегнаха зад нея и я обхванаха през кръста. Блаан я повдигна като перце и я запрати на пода.
Лекман дръпна Олей след себе си. Той продължаваше да хленчи. Зад него оставаше кървава диря.
