Измина един час, през който Върколаците се готвеха за предстоящата схватка. След като прегледа оръжията си, Страк отиде до навеса, където бяха оборудвали лазарет. Алфрей сменяше превръзката на Меклун, докато в другия край лежеше Дариг с влажна кърпа на челото. По празния израз на лицето му и застиналата на устните измъчена усмивка, се виждаше, че младежът е дълбоко упоен. На трепкащата светлина на фенера Страк забеляза, че чаршафът, с който бе завит, е подгизнал от пот.
— Тъкмо на време — подметна Алфрей. — Ще ми трябва помощ.
— Готов ли е?
Алфрей погледна към Дариг. Младежът се изкиска на сън.
— Дадох му достатъчно пелуцид да поваля цял батальон. Ако и сега не е готов, никога няма да бъде.
— Мънички махагонови канарчета с вързани клюнчета — промърмори трескаво Дариг.
— Какво искаш от мен? — попита Страк.
— Първо извикай още някой. Ще са нужни поне двама да го удържат.
— Мънички птички… — повтори Дариг. — Мънички… мъничкииии…
Алфрей коленичи до него.
— Успокой се — прошепна той. Повдигна чергилото, зърна Джъп наблизо и го повика. Джуджето дотича и се пъхна под навеса.
— Имаш късмет — осведоми го Страк. — Ще държиш точно крака, който ще режем.
Под навеса вече нямаше свободно място. Джъп зае неохотно позиция при краката на оръженосеца.
— Май ще трябва да стъпя върху него — рече той.
— И без това едва ли ще забележи.
— В реката има невестулка — обяви Дариг.
— Дадоха му малко пелуцид за болката — обясни Страк.
Джъп повдигна вежди.
— Малко? Като гледам, май здравата се е надрусал.
— Е, каквото и да е, няма да действа вечно — припомни им Алфрей. — Да се захващаме за работа.
— Реката… реката… — повтаряше Дариг, облещил очи.
— Хвани го за глезените, Джъп — нареди Алфрей. — Страк, ти го натисни за ръцете. Не искам да мърда, когато започна.
Двамата направиха каквото им се каза. Алфрей дръпна чаршафа, който покриваше ранения крак. Раната бе тъмновиолетова и гноясала.
— Богове! — промърмори Джъп.
Алфрей я попи с кърпа.
— Грозна картинка, нали?
Страк сбърчи нос.
— И тази сладникава миризма. Къде точно ще режеш?
— Ето тук, през бедрото, високо над коляното. Номерът е да го направя бързо. — Той приключи с почистването на раната и пусна кърпата в едно ведро. — Дръжте здраво, само това искам.
След тези думи Алфрей изскочи от навеса. В една дупка на няколко крачки от лазарета бе запален неголям огън.
— Ей, ти! — извика той на един оръженосец. — Стой тук и ми подавай каквото ти кажа! — Войникът кимна и се приближи.
Алфрей измъкна мократа кърпа от ведрото и улови с нея нагорещения кинжал. Острието му излъчваше яркочервено сияние. Сред пламъците лъщеше още едно острие — на брадва.
Когато се върна под навеса, Алфрей извади от джоба си топка плетено въже.
Дариг се засмя блажено.
— Свиня на кон, свиня на кон, свиннн…
— Дъвчи! — нареди Алфрей и пъхна топката в устата му.
— Сега ли? — попита Страк.
— Сега! — Алфрей започна да работи с нагорещеното острие. Очите на Дариг се разшириха и той взе да се дърпа. Джъп и Страк едва го удържаха.
С няколко бързи и опитни движения Алфрей отвори раната. Отметна кожата настрани и започна да дълбае навътре. Дариг удвои усилията си и изплю въжето. Агонизиращите му викове пробудиха Меклун, който се размърда неспокойно, но скоро Алфрей успя да напъха топката обратно. Притискайки я с длан, той продължи да работи. Малко след това костта се оголи.
Дариг извика силно и изгуби съзнание.
Алфрей захвърли кинжала встрани и нареди:
— Брадвата!
Подадоха му я над главата на Страк, също увита в мокра кърпа. Острието й бе нажежено до бяло.
Алфрей сграбчи дръжката с две ръце и я вдигна високо. Прицели се, въздъхна и стовари оръжието с всичка сила. Острието се вряза с приглушено „туп“ право в целта. Страк и Джъп почувстваха сътресението от удара. Но кракът бе отсечен само наполовина.
Дариг отново дойде в съзнание с безумен израз на лицето и пак започна да се дърпа. Изплю въжената топка и закрещя. Никой нямаше свободна ръка, за да му запуши устата.
— Побързай! — обади се Страк.
— Дръжте го здраво! — отвърна Алфрей, измъкна брадвата и замахна отново.
Вторият удар също попадна в целта и бе по-силен от предишния. Почти свърши работа, ако не се брояха повлеклата от сухожилия и кожа. Третият удар прекъсна и тях, а острието продължи надолу, сряза одеялото и се заби в земята.
Писъците продължаваха. Страк им сложи край, като халоса Дариг по слепоочието.
— Сега трябва да спрем кръвта — каза Алфрей, след като дръпна настрани ампутирания крайник. — Подай ми лопатката! — викна той на оръженосеца.
Острието на лопатата също бе нажежено до червено.
— Май е достатъчно горещо — обяви Алфрей, след като го огледа критично. — Дръжте го пак. Чака го още едно тежко преживяване.
Той опря плоската част на лопатката към чуканчето. Въздухът се изпълни със задушливата миризма на изгоряла плът. Дариг отново се свести и изпразни дробовете си със силен вик, но шокът и кръвозагубата бяха оказали своето въздействие. Виковете му утихнаха бързо.
Джъп и Страк продължаваха да го държат, докато Алфрей посипваше раната с алкохол, а след това я увиваше с превръзки.
