Освободена любов полностью

Отвори очи и изпита облекчение от вида на познатия таван на стаята, в която в последно време спеше, но се чувстваше объркан, защото нещо се беше случило. Беше нещо травмиращо. Нещо важно. Но какво?

Повдигна ръка, за да потърка очите си… и спря да диша. Продължението на ръката му беше огромно. Гигантска длан. Повдигна глава и погледна надолу към тялото си или… нечие чуждо тяло. Може би е станал донор на мозък? Защото беше сигурен, че главата му преди не беше прикрепена към това.

Преобразяването.

— Как се чувстваш, Джон?

Той хвърли поглед по посока на гласа на Рот. Кралят и Бет стояха до леглото и изглеждаха напълно изтощени.

Трябваше да се съсредоточи, за да успее да изпише с жестове фразата.

— Успях ли?

— Да, синко, успя. — Рот се прокашля, а Бет погали покритата му с татуировки ръка, сякаш знаеше, че той се бори с емоциите си. — Поздравления.

Джон примигна бързо, а гърдите му се стегнаха.

— Още ли съм си… аз?

— Да. Винаги ще си останеш ти.

— Да тръгвам ли? — чу се женски глас.

Джон обърна глава. Лейла стоеше в сумрачния ъгъл. Съвършеното й лице и съвършеното й тяло бяха скрити в сенките. Втвърди се на мига.

Сякаш някой беше инжектирал стомана в члена му.

Размърда се, за да се убеди, че е покрит, и благодари на Бога, че върху него имаше одеяло. Отпусна се обратно на възглавницата. Рот говореше нещо, но вниманието на Джон беше насочено към онова между краката му и към жената в ъгъла.

— За мен ще е удоволствие да остана — каза Лейла с дълбок поклон.

Това, че ще остане, е хубаво, помисли си Джон. Оставането й беше…

Я чакай. Как пък не беше добре. Та той нямаше да прави секс с нея.

Тя пристъпи напред към светлината, хвърляна от нощната лампа. Кожата й беше бяла като лунна светлина и гладка като сатенен чаршаф. Сигурно бе и мека също така… под допира на ръцете му, на устните му… под тежестта на тялото му. Изведнъж почувства изтръпване от двете страни на челюстта си, после нещо се издаде напред. Бързо провери с език и усети острите върхове на кучешките си зъби. Желание за секс изпълваше цялото му тяло и той погледна встрани от нея.

Рот се засмя леко, сякаш бе наясно какво се случва с Джон.

— Ще ви оставим сами. Джон, в края на коридора сме, ако имаш нужда от нещо.

Бет се наведе и леко докосна ръката му със своята, като че отгатнала колко е чувствителна кожата му.

— Много се гордея с теб.

Очите им се срещнаха и му се прииска да отговори: И аз с теб.

В което нямаше абсолютно никакъв смисъл. Така че вместо това изписа:

— Благодаря.

Секунда по-късно те вече си бяха тръгнали. Вратата се затвори и двамата с Лейла се озоваха сами. Имаше чувството, че контролира тялото си, колкото ако яздеше разбеснял се мустанг.

Тъй като не беше безопасно да гледа към Избраницата, той насочи поглед към банята. През отворената врата видя мраморната душкабина и възбудата му стана неудържима.

— Имате ли желание да се изкъпете, Ваша светлост? — попита Лейла. — Да ви пусна ли водата?

Той кимна, с желание да я ангажира някак, докато реши какво да прави със себе си.

Вземи я. Люби я. Направи го по дванайсет различни начина.

Добре, не с това трябваше да се занимава.

Душът заработи и Лейла се върна. Преди да разбере какво се случва, одеялото бе отметнато от тялото му. Посегна да се прикрие с ръце, но преди да го направи, тя успя да зърне ерекцията му.

— Нека ви помогна в банята. — Гласът й беше дрезгав и тя огледа тялото му с одобрение.

Което увеличи размерите на скритото под дланите му още повече.

— Ваша светлост?

Как да говори на езика на жестовете в тази ситуация?

Нямаше значение. Тя и бездруго не би го разбрала.

Джон поклати глава и се изправи до седнало положение, като продължи да се прикрива с едната ръка, а другата използва за опора. Почувства се като маса с разхлабени болтове. Сякаш съставните му части вече не си пасваха. Пътешествието до банята беше изпълнено с препятствия, въпреки че на пътя му нямаше нищо.

Вече поне не беше фокусиран изцяло върху Лейла.

Той стана и се заклатушка към банята, като продължаваше да се прикрива с ръка. Опита се да не мисли за голите си задни части на показ пред Лейла. Докато се движеше, в главата му изникна образът на новородени кончета с крака, огъващи се като сламки в опит да се задържат да не паднат. Беше точно като тях. Коленете му се канеха да го изоставят всеки момент и той щеше да се просне на пода като пълен идиот.

Добре. Стигна до банята. Добра работа.

Дано сега успееше да избегне сблъсъка в мраморните стени. Въпреки че усещането за чистота си струваше контузиите. Само дето дори душът, за който така копнееше, беше труден за понасяне. Като влезе под топлата струя, имаше усещането, че го шибат с бич, и изскочи обратно навън. Колкото да зърне с крайчеца на окото си как Лейла се съблича.

Мили боже… Беше красива.