Освободена любов полностью

— Изобщо не възразявам да работя с теб. Боже, каква коса. Удължавал ли си я?

Той поклати глава.

Когато тя посегна към колана му, той се отдръпна назад, без да се замисли, и се блъсна в проклетата врата.

— Съжалявам — каза.

Тя го погледна озадачено.

— Няма проблем. Това първият път с такава като мен ли ти е?

По-скоро, с когото и да било.

— Да.

— Добре ще се погрижа за теб. — Тя пристъпи по-близо до него и притисна големите си гърди към корема му. Той погледна надолу към главата й и видя черни корени в основата на косата й.

— Ти си много голям — измърка тя, хвана го за колана и го придърпа към себе си.

Той пристъпи с грациозността на робот. Беше напълно вцепенен и невярващ, че е способен да извърши такова нещо. Но как иначе би се случило?

Тя застана с гръб към мивката и с бързо отработено движение седна на плота. Разтвори крака и полата й се вдигна. Черните й чорапи бяха закачени с жартиери. Не носеше бельо.

— Без целувки, разбира се — измърка тя, докато сваляше ципа му. — По устата имам предвид.

Той усети как проникна студен въздух, после ръката й се настани в боксерките му. Потрепна, когато тя хвана члена му.

Затова беше тук, напомни си сам. Това беше купил и беше платил за него. Можеше да го направи.

Беше време да продължи напред. Да се откаже от Бела и от въздържанието.

— Отпусни се, любовнико — нареди му жената с дрезгав глас. — Съпругата ти никога няма да научи. Червилото ми е с трайност осемнайсет часа и няма да остави петна. Не използвам парфюм, така че се наслади.

Фюри преглътна. Мога да го направя.

Джон слезе от тъмносиньото БМВ, облечен в нови черни панталони, черна копринена риза и велурено яке с кройката на сако. Не бяха негови. Също както колата, докарала ги двамата с Куин до центъра. Те бяха на Блей.

— Напълно сме готови — заяви Куин, докато вървяха през паркинга.

Джон хвърли поглед назад към мястото, където се бяха срещнали с онези лесъри. Припомни си силата, която го беше обзела, убедеността, че е боец, воин… Брат. Всичко това беше изчезнало, сякаш тогава нещо друго го беше движило отвътре, сякаш бе обсебен от някого. Докато вървеше с другите, имаше чувството, че в луксозните дрехи на приятеля му е облечено едно голямо нищо. Тялото му беше като торба с вода, която се плискаше при всяка негова стъпка.

Когато стигнаха до „Зироу Сам“, Джон тръгна към края на опашката, но Куин го спря.

— Имаме пропуск, не помниш ли?

Разбира се, че имаха. В мига, когато Куин спомена името на Хекс, гигантският като планина бодигард на вратата насочи вниманието си към тях и заговори в микрофона, прикрепен към главата му. Секунда по-късно той отстъпи настрани.

— Каза да влезете. Във ВИП зоната. Знаете пътя.

— Да, разбира се — потвърди Куин и стисна ръката му.

Онзи прибра нещо в джоба си.

— Следващия път, когато дойдете, ви пускам веднага.

— Благодаря. — Куин го потупа по рамото и изчезна в клуба елегантно и със самочувствие.

Джон също се запъти натам, без дори да се опитва да се мери с наперената стойка на Куин. Което беше добра идея. Като влизаше през вратата, стъпи накриво, залитна и в опит да се задържи на крака се блъсна в един от чакащите на опашката. Онзи беше с гръб към вратата, защото флиртуваше с някакво момиче. Обърна се доста ядосан.

— Абе ти… — Замръзна на място при вида на Джон и ококори очи. — Да… моя вина. Съжалявам.

Джон се спря, учуден от реакцията, докато не почувства ръката на Блей на врата си.

— Хайде, Джон. Да вървим.

Джон се остави да го отведат вътре, стегнат да посрещне яростната атака на клуба, готов да бъде погълнат от тълпата. Странното беше, че като се озърна, наоколо всичко изглеждаше по-малко плашещо. Но пък той гледаше на света от благоприятната позиция на двуметровия си ръст. Куин се огледа наоколо.

— В дъното. Къде е дъното, по дяволите?

— Мислех, че знаеш — каза Блей.

— Не. Просто не исках да изглеждам като идиот. Почакайте, мисля, че открих мястото. — Той кимна към ограден сектор, охраняван от двама огромни бодигарда. — Това там просто крещи: ВИП зона. Дами, да вървим.

Куин се запъти натам, уж че отлично знаеше какво прави, каза две думи на охранителя, въжената преграда беше откачена и тримата закрачиха гордо.

По-точно Блей и Куин крачеха гордо. Джон се опитваше да не се блъсне в някого. На входа беше извадил късмет. Следващия път сигурно щеше да попадне на някой по-як или пък въоръжен.

ВИП зоната имаше свой собствен бар, а сервитьорките бяха облечени като висококласни стриптийзьорки, с твърде много кожа на показ и изключително високи токове. Всички от мъжки пол бяха облечени в костюми, а жените в почти нищо, но скъпо. Компанията беше екстравагантна и наперена. Това накара Джон да се почувства пълен аутсайдер.

От двете страни на помещението имаше сепарета. Три от тях бяха свободни. Куин избра най-отдалеченото, в ъгъла.

— Това е най-доброто — заяви. — Близо е до евакуационния изход и е в сянка.

На масата имаше две чаши от мартини, но те все пак седнаха и сервитьорката дойде да почисти. Блей и Куин поръчаха бири, а Джон — нищо, решил, че тази вечер трябва да е във форма.