Откуп полностью

Медисън пъхна пистолета обратно под якето си, приведе се към земята, отлепи проследяващото джипиес устройство от колата на Сайлъс и го прибра в джоба си.

Огледа паркинга. Двайсет коли. Никакви хора. После хвърли последен поглед към кървавата купчина на предната седалка.

— Това не влизаше в плана ми, господин Блекстоун — прошепна той. — Ала няма кого да обвинявате, освен себе си.

Обърна се и се запъти към „Силвър Муун“, за да вземе Трип. Време беше да върне това отвличане в релси.

Щом Медисън излезе от заведението да пуши, Трип бръкна в джоба си и извади телефона на Оги. Беше го изключил след обажданията до 911 и „Барнаби“. Ченгетата сигурно вече знаеха номера и можеха да го проследят.

Но трябваше да говори с някого. Медисън започваше да го плаши. Щом Трип му разказа какво се беше случило, учителят се наведе през масата с пламнали очи.

— Какво, по дяволите, си мислеше? — изръмжа той.

Трип опита да обясни, но Медисън се интересуваше само от едно.

— Значи, по някакво чудо успя да затвориш и двамата, избяга, а после реши, че най-умното нещо, което можеш да направиш, е да се обадиш на ченгетата?

— Господин Медисън, не можех просто да ги оставя там. Знаех, че няма да се върнете. Щяха да умрат от глад.

— Много благородно, Трип. И невероятно глупаво. Сега ченгетата ще разберат, че и ти си замесен.

— Не, няма. Човекът беше прекалено шашнат, за да проумее какво точно става. А Лони няма да ме издаде. Той ще обясни, че вие сте ги зашеметили, а аз съм се измъкнал.

Медисън избухна.

— Аз? Казал си му, че аз съм бил там?

— Не по име. Повярвайте ми, нали прекарах три дни в клетката с него. Лони няма представа, че това сте вие. С нас всичко е наред.

— Не, Трип, не е наред, но ще трябва да се оправя с това.

Той погледна през прозореца към паркинга.

— Ти стой тук. Излизам да пуша.

Трип разбра, че няма много време. Трябваше да рискува. Включи телефона на Оги и набра номера, който знаеше наизуст още от дете.

Гласът от другата страна каза „здрасти“, а момчето бързо заговори:

— Питър. Аз съм, Трип. Трябваш ми.

— Трип? Не е Питър. Патрис е.

— Патрис, какво правиш в Ню Йорк? И къде е Питър?

— О, Господи — изстена Патрис. — Не знаеш ли?

— Какво?

Последва кратко мълчание.

— Трип, няма лесен начин да ти го кажа. Питър е мъртъв.

Момчето опита да заговори, но не успя. Задушаваха го сълзи.

— Толкова съжалявам — тихо изрече Патрис. — Знам колко го обичаше.

— Как е умрял?

— Бил е убит. В сряда вечерта, когато е тръгнал за Ривърсайд Парк, за да те вземе, някой го е нападнал и… — Патрис спести подробностите. — И го е убил.

— В сряда вечерта ли? — попита Трип. — Аз не бях в…

Дори в състояние на шок успя да свърже нещата. Медисън.

— Трип, с теб трябва да седнем и да поговорим. Къде си? — попита Патрис.

— Няма значение! Махам се оттук.

— Остани където си. Ще дойда да те взема. Ще те заведа у дома.

— Не.

— Разбирам, че не искаш да се прибереш… Позволи ми поне да те отведа в полицията. Те се нуждаят от твоята помощ, за да намерят убиеца на Питър.

— Не мога да говоря с тях. Все още не.

— Добре. Може би аз ще мога да ти помогна. Защо се обаждаш на Питър?

— Той пазеше нещо за мен. Трябва да си го взема, но ако той… Ако е мъртъв, не знам какво да правя. Беше единственият, на когото можех да се доверя.

— Познавам те, откакто си роден — каза Патрис. — Щом си се доверил на брат ми, можеш да се довериш и на мен. Какво пазеше Питър за теб?

— Една флашка.

— Току-що прегледах всичките му вещи. Компютърът му е у мен. Но нямаше флашка.

— Не прилича на обикновена. Има формата на…

Медисън изтръгна телефона от ръката на Трип.

— Ти да не се побърка? — изруга той и прекъсна връзката. — Предполага се, че си жертва на отвличане. На кого се обади?

— На Лони. Говорих с Лони. Исках да се уверя, че е добре. Не се тревожете. Той знае, че не съм отвлечен.

А аз знам, че лъжеш. Нали взех телефона на Лони преди три дни. Трябваше да разбере на кого е звънял, но не можеше повече да се бави тук. Хвърли двайсетачка на масата.

— Хайде, тръгваме.

Излязоха от заведението на студения нощен въздух.

— Може ли поне да си получа телефона обратно? — попита Трип.

— Господи, хлапе, използвай главата си — отвърна той. — Да носиш това нещо в джоба си, е все едно да повикаш ченгетата да дойдат. Мисля, че се обажда на достатъчно ченгета за днес.

Той захвърли телефона на Оги Хофман в бурените зад паркинга и дръпна Трип към субаруто.

— Мърдай. Влизай в колата.

— Идвам. За какво е това бързане?

Медисън погледна скришом към аудито с отворения прозорец.

— Не бързам, просто идва време за вечеря. Искам да се махнем оттук, преди да стане пренаселено.

Фактът, че Кайли планира да разговаря с адвокат по разводите, не беше моя работа. И все пак непрекъснато мислех за това. Исках да науча повече, но нямаше как да стане, докато седяхме в офиса.

Погледнах часовника си.

— Вече е пет и двайсет — казах. — Умирам от глад. Какво ще кажеш да идем до закусвалнята на Гери и да видим дали ни е изпълнила поръчката от обяд?

— Добра идея — рече тя. — Не съм яла нищо след онези пилешки крилца снощи.