— Не е пострадала дори на йота. Правителството ще обезщети пострадалите, а след това на свой ред ще смъкне тази сума от ежегодното заплащане на Специалния Корпус, който все едно има повече пари, отколкото може да похарчи. А вижте подарените в замяна изгоди. Маса вълнения за населението, увеличени тиражи на вестниците, упражнения за заседелите се блюстители на реда — а това вече само по себе си е интересна история, както и полевите маневри, доставили огромно удоволствие на всички участници. Вместо да се обиждат, напротив, трябва да ни изплатят хонорар за това, че направихме възможни всички тези вълнуващи неща.
Запалих пурата и пуснах голям облак дим.
— Не се прави на много умен, стари мошенико. Ако те бях издал, тебе и твоята благоверна, на властите на Комат, и след 600 години щяхте да бъдете зад решетката.
— Шансът за това е много малък, Инскин, освен това ти самият си стар мошеник. Ние сме ви нужни повече, отколкото вие на нас, така че смятайте този инцидент за приключен и преминавай към въпроса. Аз съм вече наказан.
Скъсах от мундира си едно копче и го хвърлих през масата.
— Ето, сваляме ордените и ни понижавате в звание. Виновен съм. Давай нататък.
С последно симулирано гневно ръмжене той захвърли документите в кошчето и взе голямата червена папка, която заплашително забръмча, щом само я докосна. Отпечатъкът на палеца му обезвреди детонатора на уреда за безопасност и папката се отвори.
— Тук имам абсолютно секретна информация и една особено важна задача за вас.
— Нима някога ми се е падало нещо друго?
— Тя също е и много опасна.
— Ти тайно ми завиждаш за красивата външност и искаш смъртта ми. Стига, Инскин. Свършвай със спаринга и ми кажи какво има. Ние с Анжела можем да се справим по-добре с това от всички останали ваши агенти — престарели и слабоумни.
— Това е работа само за теб. Анжела е… — лицето му почервеня и той се зае излишно внимателно да изучава досието.
— Я гледай ти! — викнах аз. — Инскин, убиецът, главорезът, страшният началник, тайната власт в днешната Галактика. И не може да произнесе думата „бременна“! А какво остава за бебето? Почакай, сексът, ето къде е работата. Е, давай, кажи бързо три пъти „секс“, ще ти е от полза…
— Млъкни, ди Грийс! — изръмжа той. — В края на краищата поне се ожени за нея. Това показва, че в гнилото ти същество все още има капка честност. Тя остава. Отиваш сам на това задание, то е за един човек, вероятно ще я оставиш вдовица.
— Тя изглежда ужасно в черно, така че няма толкова лесно да се отървеш от мен. Говори.
— Виж това — каза той, изваждайки от папката касета с лента и я пъхна в процепа на бюрото. От тавана падна екран, помещението потъмня, филмът започна.
Камерата беше ръчна, цветът от време на време изчезваше и изобщо филмът беше заснет крайно непрофесионално. Но беше и най-добрият любителски филм, който съм виждал някога, защото материалът беше подбран много добре. Някой водеше война. Беше слънчев ден с бели пухкави облаци на фона на синьо небе. А сред тях — черните петна на противовъздушен огън. Но огънят не беше масиран, и беше недостатъчен, за да попречи на ниско летящите десантни кораби да се приземят. Среден по размери космодрум, със здания на заден план и няколко товарни кораба наблизо. Други въздушни кораби ревяха ниско, а бомбите от небето достигаха това, което би трябвало да бъде отбранителна позиция. Едва сега осъзнах невъзможността на това, което ставаше.
— Но това са космически кораби! — измънках аз. — И космически транспортни съдове. Нима има някакво тъпоумно правителство, толкова глупаво, че да мисли, че може да спечели междупланетна война? Какво е станало, след като са загубили, и какво ме засяга въобще всичко това?
Филмът свърши и стаята отново се освети. Инскин сплете пръсти на масата и злобно погледна през тях.
— За ваше сведение, мистър Всезнайко, това нашествие е било успешно, също както и другите преди него. Този филм е сниман от контрабандист, един от информаторите ни, чийто кораб се е оказал достатъчно бърз, за да се покрие по време на битката.
