— То беше… как да ви кажа… представляваше сила, която не принадлежи на нашата част от Космоса; сила, която действа, развива се, расте и приема очертания съгласно други закони — различни от онези, които господстват в нашата Природа. Ние нямаме нужда да призоваваме подобни същества от отвъдното; само изключително злонамерени хора или извънредно зли култове са се опитвали да сторят нещо подобно. И в самия Уилбър Уейтли имаше нещо от тази сила — при това в достатъчно количество, за да го превърне в демонично, противоестествено съзряващо изчадие, както и да направи смъртта му едно отвратително зрелище. Възнамерявам да хвърля в огъня този прокълнат дневник, а вие ще постъпите мъдро, ако взривите онзи каменен олтар горе и разрушите всички каменни пръстени по билата на хълмовете. Такива съоръжения служат за призоваването на същества, подобни на изчадията, тъй обичани от Уейтли — изчадия, които те възнамеряваха да допуснат в нашия свят, за да унищожат цялото човечество, а самата Земя да запратят на някое прокълнато, безименно място в името на незнайни цели.
Местните жители го слушаха, вцепенени от ужас.
— Що се отнася до чудовището, което току-що прокудихме обратно — продължи доктор Армитидж, — то семейство Уейтли го отглеждали за изпълнението на най-страшната роля в кошмара, който трябваше да ни сполети. То растяло бързо и достигнало гигантски размери по същата причина, поради която и Уилбър… ала впоследствие го надминало по големина, защото имало много повече от
