Пантерата полностью

— Не. Две задачи в Сана — отвърна той и ми напомни: — Това е столицата на Йемен.

— Няма да се получи — уверих го.

— Изслушай ме.

— Ако съпругът ми не проявява интерес, същото се отнася и за мен — заяви Кейт.

Всъщност не го каза точно така. Думите й бяха насочени към мен.

— Да чуем за какво става въпрос.

Благодаря, партньоре. Кейт винаги поставя кариерата и родината пред съпруга си. Е, невинаги. Но често. Водя си бележки.

— Едното място е за легат, а другото за човек от ЕСД — продължи Уолш. — И двете са в Сана, но с някои задачи в Аден. Посолството ни в Сана в момента няма юридически отдел, така че постът е нов и започва от следващия месец.

След това зачете длъжностната характеристика. Аз се изключих.

ЗВИ2, легат е юридически аташе към американското посолство в столицата на страната или към консулствата в по-големите градове. В този случай ставаше въпрос за Сана и може би Аден — единствените два града в Йемен, доколкото ми е известно.

Подобно на много агенти на ФБР, Кейт е юрист, така че аз, детективът, заключих, че работата е за нея. ЕСД е „екип за събиране на доказателства“, еквивалент на криминалистите във ФБР, така че мястото най-вероятно беше за мен.

Сигурен бях, че самото престъпление е атаката срещу „Коул“ — кораб от ВМС, спрял за зареждане в пристанището на Аден. Това се случи на 12 октомври 2000 г., поради което ми се наложи да отида в Йемен през август следващата година. Разследването на терористичния акт продължава и ще продължава, докато всички свързани с него не си получат заслуженото.

Колкото до йеменската столица Сана, на арабски тя май наистина означава анус. И между другото, пристанищният град Аден също не е цвете за мирисане. Повярвайте ми.

Г-н Уолш продължи:

— Както Джон знае от предишното си посещение в страната, йеменското правителство ще издаде визи само за четирийсет и пет дни на ЕСД хората ни, които разследват атаката срещу „Коул“. Но с известен натиск обикновено успяваме да ги продължим до една година.

Година? Майтапиш ли се?

— Йеменците сътрудничат, но не напълно — изрази сериозното си мнение Уолш и обясни: — Вървят по тънката линия между натиска от Вашингтон и натиска от вътрешни и външни кръгове, които искат да изгонят американците от страната. Правителството в Сана в момента минава през антиамериканска фаза.

— Не мисля, че става дума за фаза, Том — уведомих го. — Май ще е по-добре да си останем у дома и да им пуснем няколко атомни бомби.

Том игнорира предложението ми.

— Работата на Кейт в посолството е свързана с дипломатическите правила, така че тя може да остане там достатъчно дълго.

Какво ще кажеш за пет минути? Става ли?

— С две думи, и двамата ще можете да изкарате една година — каза Том. — Заедно — добави той и се усмихна. — Не е чак толкова зле.

— Чудесно е — съгласих се аз, но реших да му напомня: — Няма да отидем.

— Нека приключа.

На това място шефът те уведомява какво ще се случи, ако откажеш.

— Времето на Кейт в Ню Йорк приближава естествения си край по отношение на служебното й израстване — каза Том. — От централата във Вашингтон ще поискат да се прехвърли там. Това би се отразило добре на кариерата й.

Кейт, която е от някакво място на име Минесота, първоначално не обичаше Ню Йорк, но постепенно започна да харесва да е тук с мен. Защо не го казваше?

— Ако Кейт приеме тежкото назначение зад граница, от отдел „Предпочитания“ ще я преместят в началото на списъка си — продължи Том и обясни ненужно: — Което означава, че след Йемен ще може да се върне в Ню Йорк или навсякъде, където реши.

Кейт кимна.

Том се обърна към мен.

— Ако приемеш назначението, договорът ти, който скоро ще изтече, доколкото разбрах, ще бъде подновен за времето, докато си в Йемен, а след това ще добавим още две години.

Това май трябваше да е морковът. Помислих си, че бих предпочел пръчката — да не подновят договора ми.

Том явно също беше мислил за това.

— Или — след връщането от Йемен — можеш да получиш пост в отдел „Разузнаване“ в нюйоркската полиция с федерална заплата. Ще се погрижим за това. — Каза го много убедително.

Хвърлих поглед към прозореца. Навън бе скапан февруарски ден. А в Йемен грееше слънце. Погледнах към близката тухлена сграда на Полис Плаза едно. Хубаво би било да се върна там, дори като федерален служител, макар че щях да работя в разузнаването, а не в отдел „Убийства“. Пак щях да се махна от Федерал Плаза 26, което щеше да направи и двама ни с Том еднакво щастливи. С Кейт дори можехме да си пускаме един на друг хартиени самолетчета през прозорците на кабинетите си.

Том като че ли беше приключил с моркова и пръчката, така че зададох очевидния въпрос.

— Защо точно ние?

Той разполагаше с готов отговор.

— Защото сте най-подготвени за задачата. — И ми напомни: — Вече си бил там, а екипът в Йемен ще оцени по достойнство човек с опит.

Не отговорих.

— Вие двамата работите добре като екип — продължи той. — И има мнение, че съпруг и съпруга могат да се впишат по-добре.

— Май изгубих нишката на мисълта ти, Том.