Парола "Херострат" е научнофантастичен роман. И като при всяко научнофантастично четиво тук се преплитат и взаимно обогатяват реалното и нереалното, възможното, но и все още неосъщественото.Петър Бобев — голям майстор в този безспорно сложен и претенциозен жанр, за сетен път ни очарова с умението си да ни държи в напрежение до края, да ни вълнува с хуманните си послания, да раздрусва съвестта ни, като поставя хомо сапиенс на изпитание пред собствените му научно-технически постижения и зловещата опасност от самоунищожение. Добре е, че границата не е прехвърлена. Засега…
Кабинетът му беше скромен. Доктор Жан Суфло не обичаше да излага на показ богатството си. Вилата му, достатъчно просторна и с добре поддържан парк, също така не блестеше с външния си вид.
Двамата седяха в удобните кресла: в едното, далеч от бюрото си, да не подчертава, че той е стопанинът тук — доктор Суфло, а насреща му, свит, умърлушен, с вплетени пръсти на отпуснатите върху коленете си ръце — Георг Крумов.
Доктор Суфло слушаше внимателно. Разказът на госта му го интересуваше много. Слушаше, но и мислеше.
Наистина — неудачник! Роден неудачник!
Как би могъл да преуспее човек с такава външност? И с такава липса на самоувереност! Лишен от най-важното качество — личното обаяние.
Среден на ръст, широкоплещест, як, набит. С ръце, същински лопати, та да се чудиш как успява с тях да борави из сложната лабораторна апаратура. И едно лице! Грубо, недодялано, обрасло с гъста черна брада, същински папуас.
Лице на касапин или на бандит от филмите за Дивия запад. Последната асоциация, която би предизвикало, е да принадлежи на учен.
Но доктор Суфло познаваше човешката природа. И този път не се бе излъгал. Убеден беше, че под това неинтелигентно чело се спотайваше един изключително качествен мозък. Надарен с всичко необходимо за научни успехи, освен с най-наложителното — упоритост. Особено за днешните времена — упоритост, граничеща с нахалство.
Проучил бе и потеклото му, и биографията му, и слабостите му.
Произхождаше от почтено семейство. Бащата, Стоян Крумов, емигрант, се занимаваше с износ на вълна. Майката, от Сидней, е била медицинска сестра. Брат му — съдружник на бащата в бизнеса.
Самият Георг беше завършил университета на континента. Специалност „молекулярна биология“, може би най-обещаващата насока в днешната биологична наука. Завършил с отличие. И с изгледи за бляскава научна кариера.
Уви, само изгледи!
Защото още първия ден не му провървяло.
Разболял се тежко в деня на конкурсния изпит за асистент в същата катедра.
След това несполуките продължили. Постъпил в друг институт. Работата потръгнала. Но при първия неуспех, естествено и след първите подмятания на колегите, над които бързо се издигнал с познанията си, прекъснал започнатата работа. И напуснал.
Постъпил в друг институт. Там — също. Отначало добре. После — внезапна засечка.
И без това не особено общителен, вече се затворил съвсем в себе си. Станал избухлив. Рязък. Дори груб.
И — отново на улицата.
Нямал вкус към търговията. Затова се гласял да се залови с фермерство, когато ги срещна случаят.
Жан Суфло притежаваше кокосова плантация. И поради смъртта на дотогавашния й управител бе потърсил негов заместник.
Но в краткия разговор с Крумов бе разбрал, че той не е подходящ за съвсем неинтелектуалната работа в плантацията.
Крумов му бе споменал и за своята стара мечта.
Суфло знаеше, че са хиляди селекционерите, които губят дните и нощите си подир тази мечта. Изкуствените торове изсмукват милиарди от човечеството за енергия, труд и материална база. Като в същото време замърсяват растителните продукти, почвата и водата с отровните нитрати. Единственият изход е да се създадат растения, които са способни да усвояват атмосферния азот подобно на азотфиксиращите почвени микроорганизми.
Отначало си бе помислил: Обикновен маниак!
Но постепенно, в течение на нарочно удължения от него разговор, се бе убедил, че има работа с истински учен. Човек не само с богата ерудиция, но и с още по-необходимото — с въображение.
Жан Суфло имаше славата на благотворител. В случая не желанието за себеизява го подбуди да направи предложението, а истинското му убеждение, че този неугледен човек може да постигне това, за което мечтаеше.
И му предложи другото — да му обзаведе нужната лаборатория, където да осъществи замисъла си…
Той сви устни. Дори сега, след думите на госта, продължаваше да му вярва. Нямаше обичай да пръска парите си нахалост.
Доктор Жан Суфло беше лекар и имаше нужните познания, които му позволяваха да се оправя и в тази област.
Знаеше подробностите.
Принципът за създаване на рекомбинантната дезоксирибонуклеинова киселина е прост. Най-големи пречки създават привидните дреболии. Особено при изпълнението.
Суфло забеляза, че Георг Крумов бе замлъкнал.
Все неговата нерешителност!
Често му се налагаше да го поощрява. Сега — още повече.
— Слушам ви — рече той с най-сериозния си тон.
И Крумов, насърчен, продължи:
— Както знаете, смятах за най-подходящ гена, отговорен за усвояването на азота, от Ризобиум улми, грудковата бактерия, която е симбионтът на някои от брястовите растения.
— Защото е единствената, може би, която снабдява с азотни съединения небобови растения.
— Точно така! Допусках, че ще има най-добра съвместимост между нейния азотфиксиращ ген и генома-реципиент.
