Механизмът на диктатурата се смазва с кръв.
Не вярваш на Дарвин? Ами погледни се в огледалото!
Мъжката логика е правилна, а женската – интересна.
Черните мисли ти идват, когато си загубиш розовите очила.
От политиквено икономижане –
към икономижаво политикане!
Всеки изместник е гадостоен за своя гнуспех.
Социалчното дръвновесие води
към чукундуравенство.
От демоктатура към демонокрация!
Всеки компромислител владее консуматематика.
Планонервна лакомисия по въпростите на олигофрентабилността
и обещателната медалургия
Министъртейски селсъвет
Косми
Архитектурнат маметник
Ист
Медицинично здравеопасване
Той я гробичаше егоистински.
Той покровителствено рече: Ние с вас сме съмишленици, което ще рече, че аз мисля, а вие съ!
И поведе знамената – хората вече ги нямаше.
Живя по принципа: по-добре велико нищожество, отколкото нищожна величина.
Реши всичко да прекарва през сърцето си – и първо го асфалтира.
Всички му завиждаха за умението да сдържа чувствата си,
без да подозират, че той няма какво да сдържа.
Искаше само да застъпи въпроса, а го стъпка.
Съчетаваше в себе си качествата на първия човек
и последния идиот.
Паднал ниско? Значи съгласен с гравитацията!
Бе толкова нисък, че трябваше непрестанно да се издига.
Ама че чудновата, дори екзотична думичка: Бу-ри-ме!
Обла, стегната и енергична като топка за тенис, която без умора прелита над мрежата. Да си призная, доскоро въобще не бях я срещала – нито в 12-годишната ми практика на журналистка, нито пък покрай моята втора магистратура. Уви, отделни термини умеят да се крият не по-лошо от гущерчета из храсти, докато не ги облееш с ярка светлина.6
Такъв силен лъч стана за мен запознанството ми с млада влюбена двойка от фондация „Човешката библиотека“. От тези хора чух за първи път оная странновата дума: те, виждате ли, се готвеха да включат някакво си буриме в техен предстоящ алманах. Преодоляла вродената ми скромност, аз си измолих един файл за четене. И ето, скоро вече плувах стоплена и усмихната из буримейски води.
На другия ден ми се прииска да познавам автора на нестандартния текст… който се оказа фантастът-оркестър АТАНАС П. СЛАВОВ. Уредиха ми среща с него в пицарията на бившия Младежки дом и там ние – хм, не без златистата помощ на пържени картофки плюс бира – си направихме хубав предварителен разговор за живота и изкуството.
Подир седмица успях да взема от Атанас късо като спартански меч, но съдържателно интервю.
Въпрос:
