— Жалко, че трябва да спазваме закона на гостоприемството — каза градоначалникът, който явно вече бе забравил призива на Илия за мир. — Ако този закон не съществуваше, щяхме да помогнем на Иезавел да премахне всички пророци.
— Не това е причината да пощадите живота ми. Знаете много добре, че съм ценна стока, а и не искате да отнемете на Иезавел удоволствието да ме убие със собствените си ръце. От вчера обаче народът вярва, че имам чудодейни способности. Хората мислят, че съм се срещнал с боговете на върха на Петата планина. Ако зависеше от вас самите, вие не бихте се поколебали да оскърбите боговете, но не искате да предизвикате гнева на жителите на Акбар.
Градоначалникът и жрецът не желаеха да слушат повече думите на Илия и се отправиха към крепостните стени. Именно тогава жрецът реши да убие израилтянина при първия сгоден случай. Този човек, който по-рано беше само стока, сега се бе превърнал в заплаха.
Виждайки ги да се отдалечават, Илия изпадна в отчаяние. По какъв начин би могъл да служи на Господ? Отиде насред площада и викна:
— Чуй ме, народе на Акбар! Снощи се изкачих на Петата планина и говорих с боговете, които живеят там. Когато слязох долу, успях да върна едно дете от царството на мъртвите.
Хората започнаха да се събират около него — събитието вече се бе разчуло из целия град. Градоначалникът и жрецът се спряха и решиха да се върнат, за да видят какво става. Израилтянският пророк твърдеше, че бил видял боговете от Петата планина да се кланят на някакъв по-могъщ Бог.
— Ще наредя да бъде убит — каза жрецът.
— И тогава всички ще се разбунтуват срещу нас — отвърна градоначалникът, понеже думите на чужденеца бяха в негов интерес. — По-добре да изчакаме той да допусне някаква грешка.
— Преди да сляза от планината, боговете ми възложиха да помогна на градоначалника срещу асирийската заплаха! — продължи Илия. — Знам, че той е честен човек и ще се вслуша в думите ми. Но някои хора са заинтересувани от това да има война и те не ме допускат до него.
— Израилтянинът е свят човек — обърна се един старец към градоначалника. — Всеки, който дръзне да се изкачи на Петата планина, бива изгорен от небесния огън, а той оцеля и сега възкресява мъртвите.
Неколцина болни и недъгави започнаха да си проправят път през тълпата и доближавайки се до Илия, докосваха дрехите му и го молеха да ги излекува.
— Вместо да даваш съвети на градоначалника, лекувай болните — каза му жрецът. — Тогава ще повярваме, че боговете от Петата планина наистина са на твоя страна.
Илия си спомни думите, които ангелът бе изрекъл предишната вечер: няма да му бъде позволено да върши повече чудеса.
— Болните те молят за помощ — настоя жрецът. — Хайде, ние чакаме.
— Най-важното сега е да се опитаме да предотвратим войната, защото, ако не успеем да го сторим, ще има още повече недъгави и болни.
Градоначалникът прекъсна разговора:
— Илия ще дойде с нас. Той е бил осенен от божието вдъхновение.
Макар и да не вярваше, че на Петата планина живеят богове, градоначалникът се нуждаеше от съюзник, който да му помогне да убеди народа, че единственият изход е да се постигне мир с асирийците.
Докато вървяха към мястото на срещата с коменданта, жрецът подхвърли на Илия:
— Ти не вярваш в нищо от това, което каза.
— Вярвам, че единственият изход е мирът. Не вярвам, че върхът на тази планина е обитаван от богове. Бях там.
— И какво видя?
— Ангела Господен. Срещал го бях и по-рано на различни места, където съм бил — отвърна Илия. — Съществува само един Бог.
Жрецът се разсмя.
— Искаш да кажеш, че според теб същият бог, който докарва бурите, прави така, че да расте житото, въпреки че тези две неща са съвсем различни.
— Виждаш ли в тоя миг Петата планина? — попита го Илия. — Откъдето и да я погледнеш, тя ще ти се стори съвсем различна, въпреки че е все същата планина. Така е и с всяко сътворено от Господа нещо, в което се долавят различните лица на един и същи Бог.
Изкачиха се на върха на крепостната стена, откъдето се виждаше разположеният в далечината вражески стан. На фона на пустеещата долина белите шатри се открояваха съвсем ясно.
Преди време финикийските стражи бяха разкрили присъствието на асирийци в долината — шпионите бяха признали, че са дошли на разузнаване. Комендантът предложи да бъдат затворени и продадени като роби. Градоначалникът избра друга стратегия — реши да не предприема нищо. Беше уверен, че ако установи добри отношения с асирийците, ще може да осигури нов пазар за стъклените изделия, изработвани в Акбар. Дори и да се готвеха за война, асирийците знаеха, че малките градове винаги са на страната на победителите. В такъв случаи единственото, за което асирийските военачалници щяха да претендират, бе да ги пропуснат да минат през Акбар на път за Тир и Сидон. Това бяха двата града, които съхраняваха богатствата и знанието на неговия народ.
