Рейчъл се усмихна и кимна. Отново се спрях и огледах тази красива жена, която можеше да казва толкова неща с мълчанието си. Повдигнах брадичката й и я целунах по устните. И ето че забравихме света, вкопчени един в друг. После поехме към едно заведение, което се наричаше „Таверната на Джинджърман“. Поръчахме си бира. Беше студена, отлична на вкус. Държахме ръцете си под масата и говорехме за бъдещето. После дойде време да се прибираме. У дома.
Не знам защо исках да знам. Може би заради едиповия комплекс, скрит в душата на всеки от нас.
Беше четвъртък, рано сутринта. Малко повече от два месеца, след като Джанет Удс и дъщеря й бяха напуснали града. Рейчъл Суенсън кротко спеше до мен. Дишането й почти не се чуваше. Измъкнах се безшумно от леглото, прехвърлих се във всекидневната и вдигнах слушалката. Един час по-късно разполагах с листа хартия, който ми трябваше. Според копието от акта за раждане в общинските архиви тя е била кръстена Тейлър Колинс (моминската фамилия на Джанет) на 4 август 1990 година. Това означаваше, че Тейлър Удс е на шестнайсет години, а не на четиринайсет — както твърдяха двете с майка й. Означаваше също така, че Джанет не беше направила аборта, за който спомена, преди да ми стане клиентка. От всичко това следваше, че Тейлър може би ще се окаже моя дъщеря.
Рейчъл се размърда в леглото и аз побързах да пъхна акта за раждане в най-долното чекмедже на бюрото. Е, вече знаех това, което исках. Но, подобно на Едип, нямах никаква представа докъде ще ме отведе то. Нито пък дали съм готов за подобно пътуване.
