Сега той изглеждаше наистина озадачен.
Алисън вдигна купата от скута си, наведе се и я постави върху масичката.
— Май е най-добре да ги оставим да поизстинат малко, не мислиш ли? Защо да изгаряме езиците си, докато гледаме филмите?
— А, да. Права си — съгласи се Джейк и се изчерви.
Алисън изхлузи нощницата през главата си. Като се обърна с лице към него тя започна да разкопчава горнището на пижамата му. Той преглътна остатъка от пуканки в устата. Взираше се в очите й. След това погледът му се премести надолу към голото й тяло.
Алисън наблюдаваше как ръцете му бавно се насочват към нея и треперещите му пръсти най-после докосват гърдите й. Ръката, с която бе ял пуканки, бе грапава от солта и малко хлъзгава.
— Леле! — прошепна той.
Отдръпна ръката си и я изтърка в долнището на пижамата, където остави мазно петно.
От мазнината гърдата на Алисън проблясваше на светлината на лампата.
— Може би ще е по-добре, ако я оближеш.
Той го стори.
Докато езикът му я облизваше, Алисън смъкна горнището на пижамата му. Тя рязко си пое въздух и изви гръб, когато той засука зърното.
След това устните му се прилепиха към нейните, а ръцете му я обвиха.
Алисън се извърна настрани на дивана и протегна крака под масичката. Джейк напъха език в устата й. Тя задърпа долнището на пижамата му. Връзките се разтвориха и тя започна да ги свлича надолу, докато не усети кожата му върху своята — гладка и твърда.
Устните му изоставиха устата й. Целуна я по брадичката и отстрани по врата. Ръцете му я обхождаха и прегръщаха. Усети как се плъзгат от раменете й надолу, обгръщат дупето й, после — пак тръгват нагоре.
Избягваха да я докосват по гърба.
Като го хвана нежно за косата, Алисън отдръпна главата му и се взря в очите.
— Ти никога не ме докосваш… там.
Той леко вдигна вежди.
— Където беше то — поясни тя.
— Май си права — съгласи се той.
Алисън усети как пенисът му, опрян в коляното й, се сви.
— Отвращава ли те?
— Господи — не. Нищо, свързано с теб не ме отвращава.
— То все пак бе в мен.
— Сега вече в теб няма нищо от него. Гледах как лекарят почиства раната и…
— Но се страхуваш да ме докоснеш там.
— Не е вярно!
— Да не би да мислиш, че ще прихванеш нещо от него?
— Не. Просто не искам да те боли.
— Мястото вече зарасна. Остана само белега.
— Искаш да го докосна ли?
— Не, ако ти не искаш.
— Не става въпрос за това — промълви той, но изглеждаше нещастен.
— Тогава за какво става дума?
— Аз съм този, който ти го стори. Аз те наръгах, разрязах те. Нараних те и, когато видя белега или го докосна, все се сещам как потръпна и заби нокти в дървения под. Все се сещам колко те нараних.
— Искаш да кажеш, че става въпрос за вина? Единствено за вина?
— Горе-долу така може да се формулира.
— По дяволите! Та ти ми спаси живота — Алисън долепи буза до неговата и силно се притисна. — Понякога разглеждам белега в огледалото, Джейк. Той е от изключително значение за мен. Ти ме разряза и изтръгна кошмара от мен.
Треперещите пръсти на Джейк докоснаха белега от раната по гърба на Алисън. Нежно се плъзнаха по цялата му дължина. Усещането от досега я погъделичка и тя се изви.
— Боли ли те? — попита той.
— Не. А това?
Джейк простена.
— Хайде да престанем да си говорим такива неща — предложи Алисън. — Пуканките изстиват, а и ни предстои да изгледаме два филма.
— А аз какво съм? Предстоящата награда? — попита Джейк.
Тя се засмя и преметна крак върху бедрото му.
