Обаждането на Минасян го бе изкарало от равновесие. Той запали цигара и прибра пакета в джоба си, без да предложи на Чейтър. Гласът на Амилия още се чуваше откъм пилотската кабина. Спокойствието на Чейтър не му харесваше.
- Знаеш ли къде е отведена? - попита американецът. Кел поклати глава. - А откъде сте сигурни, че Минасян не блъфира?
- Не сме - отвърна Кел.
- Значи така, само преди няколко часа тоя се мотае из Одеса. А сега се оказва, че е организирал отвличането на агент на МИ6 на хиляда километра от там?
- Така изглежда. - Кел не желаеше да допусне, че Минасян би могъл да го лъже; рискът бе твърде голям. Надпреварваха се с часовника. Той продължи: - Да речем, че Рейчъл е била отвлечена през последните трийсет и шест часа. Като застраховка, в случай че Райън не успее да се измъкне.
- Да речем - отвърна Чейтър, сякаш Кел нарочно се правеше на наивник. - А имате ли доказателство, че е жива?
Въпросът беше ужасяващ в своята простота. По тона на Чейтър не личеше да го е грижа особено много какъв би могъл да бъде отговорът.
- Амилия се опитва да научи повече.
Доказателство, че е жива. Дали Чейтър знаеше нещо повече, отколкото показваше? Кел дръпна от цигарата, вдишвайки дима дълбоко в дробовете си. Той не изпитваше никаква лоялност към Службата, изобщо не го бе грижа, че от Лангли биха могли да се оставят на СВР да им измъкнат Абакус под носа. Интересуваше го единствено безопасността на Рейчъл. Всичко останало бяха игрички на шпионаж.
- Разполагаме с по-малко от шест часа - каза той. -Ако ще правим размяната, трябва да отведем Клекнър до руското посолство в Киев, а те ще отведат Рейчъл до...
Чейтър не го остави да довърши.
Кел вече с мъка удържаше яростта си. Той съзнаваше, че сега е особено важно да не се конфронтира с Чейтър, да не го кара да се чувства, сякаш друг е взел решението вместо него. Същевременно не искаше да оставя у ЦРУ впечатлението, че животът на Рейчъл подлежеше на договаряне.
-След като получим доказателства, че Рейчъл е жива - каза той, - аз бих ти предложил да подготвиш съобщение за печата по случая с Райън, за да контрираш всякакви твърдения на Москва относно естеството на работата му за СВР, да ги изпревариш в пропагандната война, преди...
Чейтър отново го прекъсна, като клатеше глава и мърмореше:
- Том, Том, Том. - Сякаш Том Кел беше някакъв наивник. - Нека да не изпреварваме събитията. Нямам намерение да предприемам каквото и да било, докато не разполагаме с всички факти за момичето.
Кел бе допуснал грешка, като му каза, че Минасян им бе дал шестчасов срок. Чейтър щеше да се опита да протака, докато времето изтече. Той очевидно не се интересуваше от Рейчъл. Пет пари не даваше за живота на един британски агент. Единственото му желание бе да изобличи Клекнър като изменник, да го разпита и след това да го предаде на правосъдието. И младокът да прекара остатъка от живота си зад решетките. Чейтър си даваше сметка, че Лангли едва ли щеше да преживее още един шпионски скандал. Москва бе успяла да отбележи твърде много точки срещу Америка в областта на шпионажа.
- Всички факти - повтори Кел, влагайки в забележката си толкова презрение, колкото му се стори уместно да рискува. - Ето ти фактите, Джим. Рейчъл работи за нас. Животът й е в опасност. Ако не предадем Клекнър на Минасян, ще я убият. Толкова е просто.
За негово изумление, Чейтър отвърна:
- Разбирам.
Отначало Кел си помисли, че не е чул добре, но американецът го погледна и кимна, сякаш го уверяваше, че последното нещо, което би направил, бе да рискува живота на Рейчъл.
Известно време Кел не знаеше какво да прави. Толкова дълго време бе смятал Джим Чейтър за най-обикновен гангстер, олицетворяващ определен тип американско безразсъдство, което го караше да обикаля от държава в държава, за да раздава мъст и да държи нещата под контрол. Ала се бе оказало, че под цялото това перчене и благочестив гняв се крие остър интелект на образован човек, дори здрав разум. Неспособен да се отърси от спомена за Кабул, убеден, че Чейтър с готовност би рискувал живота на Рейчъл в преследване на целите си, Кел си бе позволил да забрави това.
- Какво искаш да кажеш? - попита той.
- Казвам само че очевидно нямаме избор. Трябва да ти върнем момичето, нали така? Но не обичам да бъда пришпорван. Не искам да предприемаме каквото и да било, докато не разберем какво е намислил Минасян. Той казва, че имаме шест часа. Майната му! Той знае, че ако нещо се случи с Рейчъл, ще откарам Клекнър обратно във Вирджиния и... край с кариерата на Минасян.
Кел изпита огромно чувство на облекчение, като едновременно с това си даде сметка, че вече не чуваше гласа на Амилия от пилотската кабина. Редно беше да я включат в разговора колкото се може по-отрано, да изработят заедно стратегия, приемлива и за двете страни, после да се свържат с Минасян, независимо дали все още беше в Одеса или на път за Киев.
Сякаш прочел мислите му, Чейтър каза:
- Трябва да посветим Шефката в нашия план.
Кел кимна и пусна цигарата си в празна бутилка от минерална вода.
