Кел не знаеше много за децата на Уолинджър, но подозираше, че Пол се бе радвал на по-топли и не толкова усложнени отношения със своя син, най-вече заради безгрижно мъжкарската жилка в характера си. В стаята не се виждаше почти нищо друго от лично естество, ако не се брояха ръчният часовник „Омега“ в едно чекмедже на бюрото и един порядъчно издраскан колежански пръстен, който Кел не си спомняше да е виждал някога на ръката на Уолинджър. Най-голямото чекмедже на бюрото беше заключено и Кел помоли хората от посолството да му го отворят, но вътре имаше само наполовина празни флакони с обезболяващи и витамини, както и написано на ръка любовно писмо от Джоузефин, датирано малко след сватбата им, което Кел прочете само до средата на втория ред от уважение към неприкосновеността на личната им кореспонденция.
На твърдия диск на компютъра бяха записани всички телеграми от и до централата на МИ6, които Уолинджър бе получил и изпратил през последните тринайсет месеца, копия от които в момента се четяха от един от асистентите на Амилия в Лондон. Вътрешната кореспонденция на Уолинджър с персонала на бюрото и с останалите служители в посолството не се копираше автоматично до централата, но в текстовете на докладните до посланика и първия секретар Кел не откри нищо, което да му се стори необичайно.
Амилия му бе издействала през главата на висшето ръководство на МИ6 допуск до всички нива на класифицирана информация в Анкара, от които би могъл да възстанови действията на Уолинджър през последните няколко седмици преди смъртта му, включително душевното му състояние. Разрешено му бе да чете свръхсекретни телеграми за анализирани информационни масиви от Иран, адресирани само до шефа на подразделението в Истанбул, Амилия, външния министър и министър-председателя. Копие от класифицирания вътрешен доклад за проваленото изтегляне на Садек Мирзаи беше изпратено до Джим Чейтър, който бе добавил свои бележки в очакване на подобен доклад за инцидента от страна на ЦРУ. Кел не откри нищо нито в начина, по който бе протекла вербовката на Мирзаи, нито в планирането и осъществяването на самата операция, което да му се стори погрешно или недооценено. Както бе намекнал Тремейн, иранците сигурно бяха разбрали, че се готви да избяга, най-вероятно поради негова собствена грешка, дължаща се на неопитност. Но само в личен разговор с Чейтър той би могъл да научи истината.
През третия си следобед в Анкара Кел взе такси до крайградската вила на Уолинджър в Инджек, собственост на Външното министерство и ползвана от шефовете на бюрото на МИ6 в Анкара през последните две десетилетия. Още със завъртането на ключа във входната врата Кел си каза, че през кариерата си бе претърсвал много домове, много хотелски стаи, но само веднъж преди му се бе налагало да ровичка в нещата на свой приятел - преди две години, когато издирваше Амилия. Това беше едно от по-здравословните правила на МИ6 и МИ5 - служителите се задължаваха срещу подпис да не разследват поведението на приятели и роднини, използвайки компютри на Службата. Онези, които биваха заловени да вършат това - да правят справки за ново гадже например или да търсят лична информация за колега, - биваха изритвани незабавно.
Вилата беше обзаведена в изчистения, почти спартански местен модерен стил, като в интериорното оформление не се долавяше почти нищо от личния вкус на Уолинджър. Кел подозираше, че къщата му в Истанбул е била доста по-различна като атмосфера: с повече вещи, по-разхвърляна, изпълнена с интелектуален безпорядък. Докато този имот имаше вид на наскоро почистван, всички кухненски плотове бяха полирани като нови, водата в тоалетните чинии беше синя от почистващи препарати, леглата бяха оправени, килимите с изравнени ъгли, никъде по полиците и масите нямаше и прашинка. В шкафовете Кел откри само онова, което бе очаквал: дрехи, обувки и кутии с вещи; в банята - тоалетни принадлежности, хавлиени кърпи и един халат. На нощното шкафче до леглото на Уолинджър имаше биография на Линдън Джонсън; под телевизора на долния етаж - кутии с дискове на всичките пет сезона на „Наркомрежа“. Вилата - бездушна като всяко служебно поддържано жилище - разкриваше много малко за личността на обитателя си. Дори кабинетът на Уолинджър беше пропит с едно усещане за временно обитаване - една-единствена снимка на Джоузефин на бюрото, друга - на Андрю и Рейчъл като деца - бе закачена на стената. Имаше купчини списания, на турски и английски, лавица с криминалета с меки подвързии, плакат от Зимните олимпийски игри в Инсбрук през 1974 г.
