Пътят от Париж до Хавр се стори дълъг на Жар Тиебо дьо Гаскоан. По-голямата част той премина пеша и твърде рядко можа да използува някоя кола или двуколка. Не че беше зле облечен или че външният му вид не вдъхваше доверие, но все още притежаваше онази стеснителност на младостта, която го възпираше да моли. Още повече той беше по произход дребен благородник и гордостта не го напусна дори когато възмъжа. Тъй като след смъртта на родителите му неговият чичо Анселм го беше взел под опекунство, един хубав ден той реши да се отърве от ограниченията, които го подтискаха, и да заживее, както намери за добре. Не съществуваха за него два пътя, а само един: към свобода и независимост, тоест към приключения. И той се устреми към тях, като се отправи към морето и към голямото пристанище на Франция.
Чичо Анселм би казал, че това е бягство и не би дал предварително съгласието си. Обаче той само вдигна рамене, когато прочете оставеното писмо, с което Жан Тиебо го уведомяваше за намеренията си. Взетото от неговия питомец решение смъкваше от гърба му голям товар. Колкото и малко да струваше издръжката на един беден шестнадесетгодишен младеж, тора все пак бяха разноски. Жан би искал да пътешествува? Нека върви! Анселм няма да му попречи, пътешествията формират младежта. Добър попътен вятър!
Вятърът наистина беше добър на 14 май 1676, когато корабът с хубавото име „Сен Флавиен дьо ла мер“, собственост на негово величество краля, се отправи на запад. Корабът беше под командуването на един капитан, който по някакво несъмнено желано от небето съвпадение се наричаше Флавиен дьо Трамблей.
Много дни Жан бе скитал по пристанището, опитвайки късмета си при капитаните на корабите от Западната компания. Той искаше да отплува към онези острови1, за които по кръчмите говореха с голям възторг и плам. Отвсякъде обаче отказваха да го вземат и в момент на разочарование той смяташе да тръгне обратно към Париж. Той бе решил или да се върне, или да замине нелегално на някои кораб, откъдето не биха го изхвърлили през борда, ако го намерят, когато са в открито море. Тъкмо тогава се получи от чичо Анселм, в отговор на оставеното писмо, съответно разрешение да действува, както намери за добре Хайде! Сега всичко беше в ред. Той бе достатъчно възрастен и можеше да сключи договор за кадет в кралския флот. На другия ден подписа договора Три дни по-късно гръмкият глас на господин Флавиен дьо Трамблей не му даваше вече покой, както и на всички останали от екипажа.
— Всички на местата си! Отпуснете платната!
Жан работеше непохватно, докато кралският кораб пореше морето с гордия си нос. Нощта се спусна и сля вълните и небето Зашеметен от океанския въздух и от умората, Тиебо се отпусна в койката си и докато заспиваше, люлян от вълните и от скриптенето на кораба, пред очите му минаваха странни видения той виждаше островите, към които плуваше, където го очакваха прелестни преживявания Той беше уверен, че те щяха да го възнаградят за всичките му мъки.
До островите не се стигаше веднага и много неща се случиха, докато те се появиха на хоризонта Първите дни бяха трудни и без нито за миг да съжалява за решението си, Жан изпита колко тежък е моряшкият живот. Неопитен и съвсем млад, той не бе помислял за мъчната страна на своето приключение, а само за новите и вълнуващи неща, които криеше Необходимо бе да се пребори с трудностите и той смело ги посрещна: никога не е прекомерно висока цената на онова, което човек горещо желае.
През първата половина на пътуването всичко вървеше добре. Морето обузда гнева си, а капитанът — своя буен нрав. Наистина той не щадеше кадета, но младежът свикна, новият живот дори започна да му харесва и постепенно, без да подозира приключенията, които го очакваха, той разви дробовете и мускулите си и придоби душа на моряк.
Освен това още от първия ден Жан спечели един приятел и покровител. Това бе стар моряк на име Картаю, който се трогна от неопитността и слабостта му. Неведнъж го спасяваше от опасност и от бой с камшик. Неведнъж той изпълняваше задачи, непосилни за онзи, който въпреки младежката си сила бе все още дете. Същевременно Картаю бе негов учител и Жан постепенно научи всички тайни на морето, разбра как с помощта на вдигнатите на мачтите платна може със сигурност да се прекоси морето и да се стигнат желаните брегове.
Месеците на плуването не минаха без преживявания. Трябваше да се пазят от английските фрегати, да плуват вкупом с холандски кораби, готови да се отбраняват заедно със „Сен Флавиен“, използувайки общо оръдията си. Като излязоха от Ламанш и френският бряг остана далече, всеки кораб продължи пътя си сам. При преминаване на протока Фонтено се състоя церемония, която предшествуваше и служеше като въведение към церемонията при преминаване линията на равноденствието. В паметта на Жан Тиебо се запечата последната церемония с всичките й комични и опасни моменти.
