Под кожата ми полностью

— За какво говориш?! — сопна се Мюриъл, отмести стола си и стана.

— Касетофонът е в средното чекмедже на шкафа — продължи Нина невъзмутимо. — Лесно ще го намериш.

Самодоволното изражение на Мюриъл постепенно отстъпи място на неувереност и притеснение. Без дума повече към дъщеря си тя бързо пое по коридора. След няколко минути затръшването на будоарната врата подсказа, че се връща.

Влезе с гневно лице. Обърна се към Нина и изкомандва:

— Ела отвън!

— Е? Какво искаш? — подхвана Нина, щом вратата на верандата се затвори зад тях.

— Какво искам?! — просъска Мюриъл. — Какво искам?! Ти луда ли си?! Прослуша ли касетката? Записът ме изкарва чудовище, а Робърт ме покани на вечеря днес. Всичко течеше така добре, както…

— … преди да разваля нещата, като запознах Роб Пауъл с Бетси в момента, когато ти почти беше сгодена за него — довърши вместо нея Нина.

— Дали Роб е чул записите? — попита Мюриъл със сурово и пресметливо изражение.

— Нямам представа. Според мен — да, но само гадая. Възможно е шофьорът да ни шантажира по своя инициатива, без знанието на Роб.

— Тогава му дай петдесетте хиляди!

Нина погледна майка си смаяно.

— Шегуваш ли се?! Роб Пауъл те прави на пълна глупачка, проявявайки внезапен интерес към теб. Ако те желаеше, защо не те потърси преди двайсет години, когато Бетси умря?

— Плати на шофьора — настоя Мюриъл. — Иначе ще кажа и на Роб, и на полицията, че си признала пред мен за убийството на Бетси. Направила си го, за да ми предоставиш още един шанс с него, защото си се надявала да проявя подобаваща се щедрост към теб, след като стана госпожа Робърт Никълъс Пауъл.

— Наистина ли ще го направиш?! — попита Нина потресена.

— Защо не? Не е ли истина? И не забравяй за предложената от Роб награда от един милион долара за информация, която би довела до арестуването и осъждането на убиеца на Бетси. Винаги мога да се възползвам от нея като утешителна награда, ако — както твърдиш ти — интересът му към мен наистина не е искрен. Той обяви възнаграждението преди двайсет години и така и не го оттегли.

След като видя как Алисън хукна навън, а Мюриъл извика Нина да я последва на верандата, Реджина реши да прослуша своя запис.

На път към будоара я обзе предчувствие, че вероятно Джош разполага с предсмъртното писмо. Видя касетофона върху шкафа. Постави касетката, а после — обзета от ужас — натисна копчето. Записът на разговора й със сина й Зак прозвуча кристалночист, макар той да й звънеше от Англия.

По-лошо не може да бъде, помисли си Реджина. Какво ще стане сега, ако не призная, че съм скрила предсмъртната бележка от татко? Джош може да я представи във всеки момент. Тогава ще ме арестуват заради лъжливи показания по време на дългите разпити. Джош разполага и с писмото, и със записа като улики.

Осъзна необходимостта да му плати исканата сума. Върна се при масата и побутна настрана чашата с кафе — и без това вече беше студено.

С обичайното си кисело изражение Джейн се появи с кана прясно кафе и нова чаша.

Междувременно обичайният кошмар споходи Реджина: кара колело по алеята към красивата им къща с незаменим изглед към Лонг Айланд, където живее от петнайсет години; натиска ръчката и отваря вратата на гаража; вижда как баща й се полюшва от нахлулия от залива бриз; брадичката му е отпусната, очите — изцъклени, езикът — провиснал; към сакото му е прикрепена бележка; едната ръка стиска въжето над главата му. Нима в последния момент е променил решението си да умре?

Реджина помнеше как се вдърви, после се пресегна, взе бележката от полюшващото се от допира тяло, прочете я и шокирана я натика в джоба си.

В нея баща й пишеше, че е имал любовна връзка с Бетси и горчиво съжалява за това.

Бетси му била доверила, че едно начинание на Роб е на път да се превърне в златна мина, и го посъветвала да вложи всичките си пари в него. Още тогава, макар и петнайсетгодишна, Реджина бе убедена, че Бетси го е направила под диктата на Пауъл.

„Нямаше начин да допусна майка ми да види писмото — помисли си Реджина сега. — Щеше да разбие сърцето й, а то и без това понесе тежък удар от смъртта на татко. Пък и мама презираше Бетси Пауъл, знаеше колко е фалшива.

Сега някой държи писмото. Най-вероятно е Джош — нали цял ден се навърта и се преструва, че помага на Джейн. Какво да направя — питаше се тя. — Какво?“

В този момент Джош влезе с поднос в ръце, за да раздигне масата. Огледа се, за да е сигурен, че са сами.

— Кога ще поговорим, Реджина? — попита той. — Трябваше да последваш съвета на сина си и да изгориш предсмъртното писмо на баща си. Премислих нещата. Никой няма по-силен мотив от теб да убие Бетси Пауъл. Не си ли съгласна? В такъв случай двеста и петдесетте хиляди, които ще получиш от господин Роб, не ми се виждат кой знае каква висока цена, за да платиш за сигурността си, че никой няма да види писмото или да чуе записа.

Тя не му отговори. По лицето й се четеше ужас и самоупрек; очите й гледаха през Джош и виждаха спретнато облеченото тяло на баща й, увиснало на въжето.