Водачът на осородните се представи като генерал Тинан. Беше широкоплещест мъж на годините на Стенуолд, само че при него годинките бяха проявили по-голямо снизхождение в областта на талията и по-малко в косопада — иначе казано, и тлъстинките, и косата му бяха по-малко от тези на Стенуолд. Генералът и ескортът му бяха въведени в една от градините зад Амфиофоса, открито пространство с механичен фонтан, красиви езерца и антични статуи на Добродетелите. Според модата на онова време въпросните Добродетели бяха млади жени с оскъдно облекло, които неизменно провокираха мисли, в които нямаше нищо добродетелно. Вкусовете по времето, когато е била проектирана градината, явно бяха залагали и на ниската растителност, оттам и огромното количество мъх, папрати и пълзящи лози. Генерал Тинан огледа без бързане обстановката, докато двете дузини войници и офицери, които беше довел със себе си, стояха наблизо и чакаха безучастно.
— Вие не сте Линео Тадспар, струва ми се?
— Той е болен. Аз съм Стенуолд Трудан.
— Става — кимна отсечено генералът. — Според моето разузнаване именно вие ще ръководите отбраната на града. Чух, че сте се представили добре срещу векианците.
Стенуолд вдигна рамене и махна с ръка в знак, че градът още си е тук, за разлика от векианците.
Тинан се усмихна.
— Ние не сме векианци, разбира се.
— И за миг не съм си го помислил, генерале.
— Може да се каже — и докаже, — че бием мравкородните където сварим. Армиите ни безспорно са се показали като превъзхождащата сила.
— Не че самите ние сме мравкородни, от друга страна — изтъкна Стенуолд. Някъде откъм шубрака се чу звънливата камбанка на часовник.
Усмивката на Тинан се завърна.
— Забележително — възкликна той и се приближи до механичния фонтан. — Впечатлен съм от вашия град, генерал Трудан.
— Виж ти.
— Не си мислете, че съм някакъв грубиян с армия. Чета много. Обичам изкуството. Вашият град е красив, както по структурата на обществото си, така и в архитектурно отношение. Колегиум ще бъде ценно допълнение към разнообразието на Империята. — Осородният се обърна. От усмивката му нямаше и помен. — Имам заповеди, генерал Трудан. Когато се изправиха пред същата дилема, хелеронските бръмбарородни откриха в себе си желание да съдействат всячески на имперското управление. Сега предлагам същия избор и на вас.
— Да се предадем? — поясни Стенуолд.
— Именно. — Тинан махна с ръка, включвайки в жеста Колегиум и неговото бъдеще във всичките му варианти. — Този град не би могъл да ни се опре. Несъмнено сте приютили достатъчно бежанци от Тарк и знаете от първа ръка колко безкомпромисни можем да бъдем към един народ, който е дръзнал да ни предизвика. Не ми се ще Колегиум да бъде сринат от бомби и запалителни гранати. Би било жалко.
— Ще трябва да отклоним великодушното ви предложение — каза тежко Стенуолд, — иначе за какво отблъснахме векианците?
Физиономията на Тинан сякаш намекваше, че капитулацията пред един провинциален мравкороден военачалник изобщо не може да се сравнява с това да станеш част от всемогъща империя.
— Генерал Трудан — каза той, — ще се радвам да приема ваше пратеничество и ви съветвам да не отлагате. Рано или късно ще се предадете. Помислете си каква част от този красив град ще потъне в руини, преди да стигнете до единственото правилно решение.
Бомбардировката на Колегиум започна същата вечер, нещо като откриващ ход по залез-слънце. Стените удържаха с лекота — векианците ги бяха подлагали на много по-тежък обстрел. Колегиумските занаятчии вече бяха направили изчисленията за ответен удар по тъмно, но осородните навярно бяха получавали доклади от векианците по време на обсадата, защото навреме изтеглиха обсадните си машини извън обсега на защитническата артилерия. Това щеше да усложни задачата им и да ги забави, защото означаваше всяка сутрин да засичат на нова сметка ъгъла и заряда на машините си, но по-добре така, отколкото да ги оставят на място вечерта и на заранта да заварят само купчини старо желязо. Генерал Тинан явно залагаше на предпазливостта.
На следващия ден започна война по въздуха. Докато артилерията от двете страни си разменяше изстрели, имперските въздушни отряди атакуваха града. Стенуолд си спомни разказа на Паропс как осородните елиминирали таркианската въздушна отбрана, преди да подпалят града. Надяваше се, че противовъздушната отбрана на Колегиум ще се окаже по-надеждна.
