Annotation
Абъркромби е роден на 31 декември 1974 г. в Ланкастър, Англия. От малък е пристрастен кът компютърните игри. Завършва Кралското училище в Ланкастър и психология в Манчестърския университет. Живее със съпругата си Лу и трите си деца в Бат, графство Съмърсет. С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски развит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандърсън.
Целият живот на младата принцеса Скара потъва в пламъците на тронната зала на крал Фин. Без семейство, приятели и съюзници, без армия и крепостни стени, остават ѝ само спомените и уроците от миналото. Но само половината война се води с меч в ръка. Думите са оръжия и Скара знае как да ги използва.
Когато си отгледан в кръвожадната глутница, наречена близкото обкръжение на краля на Ванстерланд, научаваш едно — покажеш ли слабост, свършено е с теб. Никой не знае това по-добре от Рейт, кралския оръженосец. Оголваш зъби и показваш на всички кой е най-проклетото псе в глутницата. Трябва само да внимаваш да не ухапеш ръката, която те храни.
Да стои до кралете и да направлява историята на цели кралства, е всичко, което Кол някога е искал. Но също да стои в светлото.
Джо Абъркромби
Част І
Падение
Няма да има мир
Достатъчно свиреп
В безопасност
И за двамата
Сръчни ръце
С приятели като тези
Кръвта на Бейл
Шансове
Как да победиш
Пръв през стената
Убиец
Моята земя
Част II
Млади и влюбени
Кралица на нищото
Власт
Мнението на свинете
Пепел
Отдалеч
Убиец
Победа
Цената
Част III
Чудовища
Лъжи
Прекалено много пастори
Лоялност
Сделки
Избор
Примерът на Гудрун
Хилядата
Забраненият град
Рани
Да се сдобиеш със съвест
Прах
В недрата на баща Земя
Изцяло твоя заслуга
Никакъв любовник
Реликви
Убиецът
Сънища
Част IV
На зазоряване
Друг вид стомана
Мъртвите
Копане
Главата и сърцето
Пасторското бойно поле
Краят на въжето
Сълзите на баща Мир
Убиецът
Най-щастливият ден
Да променяш света
Един глас
Нова надежда
Издигане
Благодарности
Информация за текста
notes
1
Джо Абъркромби
Половин война
Книга трета от трилогията „Разбито море“
Част І
Думите са оръжия
Падение
— Изгубихме — каза крал Фин, забил поглед в чашата с ейл.
Обхождайки с поглед празната тронна зала, Скара осъзна, че не можеше да отрече думите му.
Миналото лято събралите се в нея герои щяха да съборят покрива с кръвожадното си перчене, песни за слава и закани за победа над паплачта, която Върховния крал наричаше своя армия.
Но така типично за мъжете, те се оказаха по-силни на думи, отколкото на дела. След няколко месеца на бездействие и пълна липса на слава и печалба, героите се изнизаха един по един и оставиха след себе си една шепа злочестници, които в момента се спотайваха в сенките около огромното огнище, чиито пламъци, подобно на надеждите на Тровенланд, бяха на път да угаснат. „Гората“, тронната зала на Тровенланд, наречена така заради множеството си колони, някога гъмжаща от воини, сега бе населена единствено от сенки. И изпълнена с разочарование. Изгубиха. Без дори да влязат в битка.
Майка Кайър, естествено, виждаше нещата иначе.
— Поставиха ни условия и ние ги приехме, кралю мой, нищо повече — поправи го тя, отхапа мъничко от месото и задъвка педантично, като кобила пред бала сено.
— Условия? — Скара заръчка гневно недокоснатата храна в чинията си. — Баща ми умря, удържайки Бейлова крепост, а ти просто предаде ключа на баба Вексен без един изваден меч. Ти обеща на Върховния крал да пропуснем войските му през земята ни! Интересно на какво ти казваш „изгубихме“?
Майка Кайър извърна очи към Скара с обичайното, вбесяващо спокойствие:
— Дядо ти мъртъв в погребалната си могила, жените на Йейлтофт ридаещи над труповете на синовете си, тази тронна зала изгорена до въглен и пепел, а ти, принцесо, с робски нашийник на врата и окована за трона на Върховния крал. На
Лишен от всичкото си достойнство, крал Фин се свлече на стола си като провиснало на мачтата платно в безветрие. За Скара дядо ѝ беше несломим като баща Земя. Или пък просто не можеше да понесе мисълта за това колко детински заблудена бе в представите си за него.
Той преглътна наведнъж остатъка от ейла, оригна се и хвърли настрана позлатената чаша, за да бъде напълнена отново.
