Мъжът размахва коса и тегли рало в полето, стяга възел на палубата или сее смърт по вражеските брегове с меч и секира в ръка. Преди всичко обаче, мъжът удържа мястото си в стената от щитове, не отлепя рамо от рамото на човека до себе си. В противен случай той е провал, особено ако е син на краля на Гетланд – сурова земя, която ражда воини със сърца от камък и ръце от желязо.Принц Ярви не е един от тези свирепи воини. Докоснат от баща Мир, неговият път е този на познанието и благата дума. Майка Война никога няма да се усмихва над бойните му победи. За сакат слабак няма място в тренировъчвия квадрат или в стената от щитове, нито на Черния трон, въпреки че той е негов законен наследник. Така смятат не само хората от Гетланд - така мисли и собственото му семейство.Но ако човек се нуждае от две ръце, за да срази в честен двубой някого, да го наръга в гръб му стига и само една. Особено ако е направлявана от остър ум като този на Ярви.Време е измаменият да стане измамник.Време е предаденият да се превърне в предател.Време е законният крал да се завърне на престола."Динамична история за предателство и отмъщение, която ме грабна от първата си страница и отказа да ме пусне."Дж. Р. Р. Мартин"Любимата ми книга на Абъркромби!"Патрик Ротфус
На Грейс
За пътешественика по-добра екипировка
от здравия разум няма.
Духаше бурен вятър в нощта, в която Ярви разбра, че е крал. Или по-скоро полукрал.
Вятър търсач, така го наричаха хората в Гетланд, защото търсеше и винаги намираше всяка пролука и всяка ключалка, през които да влети с воя на майка Море в стаята и да я изпълни с мъртвешка леденина, независимо колко високо беше накладен огънят и колко скупчени един в друг седяха хората около него.
Той натискаше капаците на тесните прозорци на стаята на майка Гундринг, тресеше дори обкованата с желязо врата. Тормозеше пламъците в огнището и те му отвръщаха с гневно съскане и пращене, караха сенките от провесените от тавана снопове билки да танцуват по стените и светлината да играе по корена в чепатите пръсти на майка Гундринг.
– Ами този?
Приличаше на най-обикновено коренище с пръстта по него, но Ярви знаеше, че е повече от това.
– Черен език.
– И защо един пастор би посегнал към него, принце мой?
– Пасторът се надява никога да не се налага да го прави. Отварата му няма вкус, нито мирис или цвят, но е смъртоносна отрова.
Майка Гундринг хвърли корена настрана:
– Понякога се налага пасторът да посяга към зловещи неща.
– Пасторът трябва да избира по-малкото зло – отвърна Ярви.
– И винаги да се ръководи от всеобщото благо. Позна пет от пет. – Майка Гундринг кимна одобрително и Ярви се изчерви от гордост. Одобрението на пастора на Гетланд не се печелеше лесно. – А въпросите на изпита ще са по-лесни.
– Изпитът. – Ярви потърка нервно с палец кривата длан на сакатата си ръка.
– Ще го издържиш.
– Не можеш да си сигурна.
– Пасторът винаги се съмнява...
– Но никога не показва неувереност – довърши Ярви.
– Ето, виждаш ли? Познавам те. – Беше истина, никой не го познаваше така добре като нея, дори хората от семейството му. Най-малко хората от това семейство. – Никога не съм имала по-схватлив ученик. Ще издържиш от първия път.
– И повече няма да бъда принц Ярви. – Мисълта го изпълни с облекчение. – Няма да имам повече семейство и наследствено право върху трона.
– Ще бъдеш брат Ярви и Съборът ще бъде твоето семейство. – Светлината на огъня огря бръчките покрай очите на майка Гундринг, когато тя се усмихна. – Твое наследствено право ще бъдат билките, книгите и благото слово. Ще помниш и съветваш, ще лекуваш и говориш истината, ще знаеш тайните проходи и ще проправяш пътя на баща Мир на всички езици. Също като мен. Няма по-благородна кауза от тази, пък каквото щат да дрънкат мускулестите дръвници в тренировъчния квадрат.
– Не е лесно да игнорираш мускулестия дръвник в квадрата, когато си вътре с него.
– Ха. – Майка Гундринг изви презрително устни и се изплю в огъня. – Веднъж издържиш ли изпита, ще ходиш там само да лекуваш счупени глави, когато играта им загрубее. Един ден ще носиш моя жезъл. – Тя кимна към подпрения на стената, заострен в долния край прът от елфически метал, покрит по цялата си дължина с поредица от вдлъбнатини и изпъкнали навън щифтове. – Един ден ще седиш до Черния трон и ще бъдеш отец Ярви.
– Отец Ярви. – Той се сгърчи неловко на ниското столче. – Нямам мъдростта за това. – Всъщност му липсваше смелост, но не намери кураж да го признае.
– Мъдростта идва с учене, принце мой.
Ярви вдигна лявото си подобие на ръка:
– Ами ръцете? Те порастват ли с учене?
– Може да ти липсва една ръка, но бог ти е дал по-рядко срещан дар.
– Хм – изсумтя той. – Хубав глас и певчески умения ли имаш предвид?
– Защо не? Но също така остър ум, състрадание и сила. Е, такава сила, с която се става велик пастор, не велик боец, но все пак. Докоснат си от баща Мир, Ярви. Не забравяй: силни мъже – много, мъдрите са малко.
– Ето защо от жените стават по-добри пастори.
– Те правят и по-добър чай, като цяло. – Гундринг сръбна от чашата, която като всяка вечер й бе донесъл, и отново кимна с одобрение. – Но ето че и правенето на чай е сред множеството ти дарби.
– Работа за герои, няма що. Ще ме ласкаеш ли по-малко, когато вече не съм принц, а пастор?
– Ще получаваш колкото ласкателство заслужаваш, а през останалото време – ритник по задника.
– Е, някои неща никога не се променят – въздъхна Ярви.
– А сега история.
Майка Гундринг свали една книга от рафта и камъните по златистия кожен гръб проблеснаха в зелено и червено.
– Сега? Трябва да ставам преди първите лъчи на майка Слънце, за да нахраня гълъбите ти. Надявах се да поспя малко преди това...
– Ще те оставя да се наспиш, когато издържиш изпита.
– Не, няма.
– Прав си. Няма. – Тя облиза пръст и древната хартия зашумоля, когато започна да прелиства страниците. – Кажи сега, принце мой, на колко части елфите разкъсаха бог?
