Стигна до вратата с кодирана ключалка на оградата и видя мъж с посивяла коса и пълна полицейска униформа, на яката си имаше четири звезди. Директорът на градското полицейско управление. Той чу подрънкването на каишката и се обърна към доближаващата го Балард.
— Детектив Балард?
— Вярно, аз съм Балард. Но вече не съм детектив.
— Точно това исках да обсъдя с вас. Срещали ли сме се досега?
— Не се познаваме лично, но аз знам кой сте, господин директор.
— Можем ли да поговорим някъде насаме?
— Не мисля, че има кой да ни подслуша тук.
Намекът беше ясен — нямаше да го покани в дома си.
— И тук е добре — съгласи се той.
— Какво мога да направя за вас? — попита Балард.
— Осведомиха ме за вашата работа по някои случаи, които бяха разгласени шумно напоследък. Би трябвало да кажа, работа, за която не сте получили признание. И преди, и след като сте върнали значката.
— И какво следва?
Той бръкна в джоб на униформата и извади служебна значка. Балард познаваше номера й. Нали беше нейна допреди две седмици.
— Искам да си я вземете — каза той.
— Тоест искате да се върна на работа?
— Да. Управлението има нужда от промяна. И тя може да бъде извършена само отвътре. Как да я постигнем, ако способните на това свестни хора решават да напуснат?
— Не ми се вярва, че в управлението биха искали човек като мен. И не смятам, че управлението иска да се промени.
— Детектив Балард, няма значение какво иска управлението. Ако една организация не се променя, тя умира. Ето защо искам да се върнете. Нуждая се от вашата помощ за осъществяването на промяната.
— И с какво бих се занимавала?
— С каквото поискате.
Балард кимна. Спомни си и думите на Бош, че промяната трябва да бъде извършена отвътре. Милион протестиращи по улиците не стигаха за това. Спомни си и общите им планове с Бош за партньорството.
— Господин директор, може ли да обмисля предложението ви?
— Разбира се, помислете. Само не протакайте излишно. Предстои ни много работа. — Той показа значката. — Ще я пазя, докато не чуя какво е решението ви.
— Да, сър — отвърна Балард.
Директорът се върна при колата и шофьорът му отвори вратата. Голямата черна кола потегли по „Финли“ и Балард я изпрати с поглед.
После отиде да сърфира.
