Следвайки следата от трупове, предимно на градина­ри и тук-там на някой воин, Рандъл бързо откри група коне на съюзниците, изоставени при един от бароковите входове - френски коне, общо осем.

Давайки си сметка, че от безбройните прозорци сигурно са го видели да приближава, Рандъл извади меча си и скочи в движение от коня. Втурна се през огромни­те отворени врати и влезе със салто в мраморното фоа­йе. Входната зала беше оскъдно обзаведена с позлатени мебели от епохата на Луи XIV, а сводът на тавана се из­висяваше високо над него. Рандъл спокойно можеше да си помисли, че се е озовал в Европа от средата на XVIII в., толкова точно бяха пресъздадени всички детайли на сградата, мебелите, завесите и полилеите. Дворе­цът беше проектиран и построен от прочутите йезуити Джузепе Кастильоне и Мишел Беноа преди повече от сто години. Двамата били щедро възнаградени от импе­ратор Циенлун, за да задоволят вкуса на Сина на небето към екзотичната европейска архитектура.

Рандъл не видя никакви френски войници и зачака, като се ослушваше. Няколко секунди по-късно чу трясъ­ка на счупено стъкло някъде нагоре по виещото се мраморно стълбище. Изкачи се тихомълком до горния етаж с намерението да остави първия си белег върху опитите на съюзниците да грабят.

Разнесе се груб смях, докато се изкачваше по стъпала­та към първия етаж. Изведнъж точно пред него проехтя изстрел, последван от звън на счупено стъкло и още смях. Секунди по-късно изтрещя втори изстрел от коридора, отново последван от смях. Явно французите стреляха по нещо, което намираха за много забавно. Движейки се тихо като призрак, с надигащ се гняв Рандъл си даде сметка, че няма да има време първо да огледа огромната зала.

Втурна се в грамадната библиотека на няколко нива и мечът му преряза гърлото на войник, облечен в светлосинята униформа на френски морски пехотинец. Острието се завъртя във въздуха и прониза гърдите на втори войник, след което обезглави трети, после четвър­ти. Усещането как оръжието прерязва плът и кост беше опияняващо и в същото време съзнанието на Рандъл бе ясно като безоблачно небе; съсредоточи се единствено върху убиването, движенията му бяха прецизни и смър­тоносни. Той скочи за удар със завъртане, полетя през помещението и прекърши врата на един противник, като в същото време заби острието в гърдите на друг, преди да разпори стомаха на трети и да завърти острие­то нагоре към биещото сърце на жертвата.

Приземи се и погледна останалия жив френски ма­йор, който трескаво се мъчеше да извади револвера си.

-      Говориш ли английски? - попита го Рандъл, докато приближаваше със спокойна крачка.

В паниката си французинът не можеше да извади оръжието от кобура. Дръжката се намираше под джо­бен часовник и две перлени огърлици, които бе взел при обиколката си из двореца, и сега плячката се беше опле­ла и му пречеше.

-      Говориш ли английски? - отново попита Рандъл, но страхът в очите на офицера и отчаяните му жалки опити да освободи оръжието му казаха, че този човек не е пратени­кът, който му трябва. Капките кръв още капеха от извития меч; Рандъл взе решение и обезглави майора с един-един­ствен свиреп удар. Отрязаната глава падна с хрущене вър­ху мрамора преди обезглавеното тяло, пръскащо кръв от прерязаните артерии, летаргично да тупне на пода.

Рандъл огледа сцената. Джобовете на всички войни­ци бяха издути от крадени вещи; мнозина носеха огър­лици с перли и скъпоценни камъни на вратовете си. Съдейки по разбитото огледало на стената и дупката от куршум в портрета на император Циенлун, французите се бяха поувлекли - и заплатиха с живота си за това. Рандъл бързо отиде до прозореца и огледа бароковия двор зад сградата. За своя изненада откри най-малко осемдесет коня, британски и френски, които спокойно пиеха вода от правоъгълния басейн. Не се виждаха ни­какви стражи. Сякаш всеки войник се беше възползвал от възможността да влезе пръв в двореца и да отмъкне най-ценните предмети, които успее да открие.

Рандъл се затича към задното стълбище. Трябваше да сложи край на грабежа, преди да се е превърнал в безумно беснеене. Щеше да убива, докато не намери чо­век, способен да прати съобщението му до лорд Елгин по възможно най-въздействащия начин. Но къде ли се намираше този офицер?

От източното крило се чуха гласове и Рандъл тръгна към тях бързо и тихо с готов за атака окървавен меч.

Капитан Чарлз Гордън от Кралските инженерни части имаше заповед да съпроводи майор Пробин и петдесет от най-добрите му хора в разузнавателен рейд до Летния дворец. Присъствието на капитан Гордън беше необходи­мо в случай, че Цин разрушат някои мостове или заложат капани на приближаващите нашественици. За негово огромно облекчение пътят към Летния дворец беше чист и като че ли китайските аристократи бяха избягали, без изобщо да се замислят за защитата на комплекса, още по-малко за съдбата на безпомощните слуги и жалката стра­жа, с която се бяха сблъскали до този момент.

Перейти на страницу:

Похожие книги