Следвайки следата от трупове, предимно на градинари и тук-там на някой воин, Рандъл бързо откри група коне на съюзниците, изоставени при един от бароковите входове - френски коне, общо осем.
Давайки си сметка, че от безбройните прозорци сигурно са го видели да приближава, Рандъл извади меча си и скочи в движение от коня. Втурна се през огромните отворени врати и влезе със салто в мраморното фоайе. Входната зала беше оскъдно обзаведена с позлатени мебели от епохата на Луи XIV, а сводът на тавана се извисяваше високо над него. Рандъл спокойно можеше да си помисли, че се е озовал в Европа от средата на XVIII в., толкова точно бяха пресъздадени всички детайли на сградата, мебелите, завесите и полилеите. Дворецът беше проектиран и построен от прочутите йезуити Джузепе Кастильоне и Мишел Беноа преди повече от сто години. Двамата били щедро възнаградени от император Циенлун, за да задоволят вкуса на Сина на небето към екзотичната европейска архитектура.
Рандъл не видя никакви френски войници и зачака, като се ослушваше. Няколко секунди по-късно чу трясъка на счупено стъкло някъде нагоре по виещото се мраморно стълбище. Изкачи се тихомълком до горния етаж с намерението да остави първия си белег върху опитите на съюзниците да грабят.
Разнесе се груб смях, докато се изкачваше по стъпалата към първия етаж. Изведнъж точно пред него проехтя изстрел, последван от звън на счупено стъкло и още смях. Секунди по-късно изтрещя втори изстрел от коридора, отново последван от смях. Явно французите стреляха по нещо, което намираха за много забавно. Движейки се тихо като призрак, с надигащ се гняв Рандъл си даде сметка, че няма да има време първо да огледа огромната зала.
Втурна се в грамадната библиотека на няколко нива и мечът му преряза гърлото на войник, облечен в светлосинята униформа на френски морски пехотинец. Острието се завъртя във въздуха и прониза гърдите на втори войник, след което обезглави трети, после четвърти. Усещането как оръжието прерязва плът и кост беше опияняващо и в същото време съзнанието на Рандъл бе ясно като безоблачно небе; съсредоточи се единствено върху убиването, движенията му бяха прецизни и смъртоносни. Той скочи за удар със завъртане, полетя през помещението и прекърши врата на един противник, като в същото време заби острието в гърдите на друг, преди да разпори стомаха на трети и да завърти острието нагоре към биещото сърце на жертвата.
Приземи се и погледна останалия жив френски майор, който трескаво се мъчеше да извади револвера си.
- Говориш ли английски? - попита го Рандъл, докато приближаваше със спокойна крачка.
В паниката си французинът не можеше да извади оръжието от кобура. Дръжката се намираше под джобен часовник и две перлени огърлици, които бе взел при обиколката си из двореца, и сега плячката се беше оплела и му пречеше.
- Говориш ли английски? - отново попита Рандъл, но страхът в очите на офицера и отчаяните му жалки опити да освободи оръжието му казаха, че този човек не е пратеникът, който му трябва. Капките кръв още капеха от извития меч; Рандъл взе решение и обезглави майора с един-единствен свиреп удар. Отрязаната глава падна с хрущене върху мрамора преди обезглавеното тяло, пръскащо кръв от прерязаните артерии, летаргично да тупне на пода.
Рандъл огледа сцената. Джобовете на всички войници бяха издути от крадени вещи; мнозина носеха огърлици с перли и скъпоценни камъни на вратовете си. Съдейки по разбитото огледало на стената и дупката от куршум в портрета на император Циенлун, французите се бяха поувлекли - и заплатиха с живота си за това. Рандъл бързо отиде до прозореца и огледа бароковия двор зад сградата. За своя изненада откри най-малко осемдесет коня, британски и френски, които спокойно пиеха вода от правоъгълния басейн. Не се виждаха никакви стражи. Сякаш всеки войник се беше възползвал от възможността да влезе пръв в двореца и да отмъкне най-ценните предмети, които успее да открие.
Рандъл се затича към задното стълбище. Трябваше да сложи край на грабежа, преди да се е превърнал в безумно беснеене. Щеше да убива, докато не намери човек, способен да прати съобщението му до лорд Елгин по възможно най-въздействащия начин. Но къде ли се намираше този офицер?
От източното крило се чуха гласове и Рандъл тръгна към тях бързо и тихо с готов за атака окървавен меч.
Капитан Чарлз Гордън от Кралските инженерни части имаше заповед да съпроводи майор Пробин и петдесет от най-добрите му хора в разузнавателен рейд до Летния дворец. Присъствието на капитан Гордън беше необходимо в случай, че Цин разрушат някои мостове или заложат капани на приближаващите нашественици. За негово огромно облекчение пътят към Летния дворец беше чист и като че ли китайските аристократи бяха избягали, без изобщо да се замислят за защитата на комплекса, още по-малко за съдбата на безпомощните слуги и жалката стража, с която се бяха сблъскали до този момент.
