Последният жив полностью

Джеръм направи крачка назад.

— Вече не съм. Виж какво, казах ти всичко, което знам. Няма ли да престанеш да ни досаждаш бе, приятел?

Уеб направи път на Клеър, после я последва вътре и затвори вратата. Двамата се огледаха в малката кухничка.

— Просто се опитвам да открия Кевин. Ти искаш да го открием, нали? — запита Уеб.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че по принцип нямам доверие на никого. Искам само да поговорим, това е всичко.

— Виж какво, зает съм. Ако искаш да говориш с някого, говори с адвоката ми. — Джеръм погледна Клеър. — А тази коя е, да не е твойта приятелка?

— Не, това е моята психотерапевтка.

— Много смешно, няма що!

— Сериозно, Джеръм, аз наистина съм лекар! — каза Клеър, като направи крачка напред. — Боя се, че мистър Лондон има някои лични проблеми.

— Какво общо имам аз с проблемите му?

— Ами той толкова много време отделя на този случай, че вече е развил психоза, която може да достигне опасни размери, ако не се преодолее навреме.

Джеръм изгледа Уеб и отстъпи крачка назад.

— Ако тоя човек е луд, аз нямам нищо общо. Той си беше луд още предния път, когато дойде.

— Едва ли обаче искаш да ти се случи нещо лошо, на теб или на някой друг. Мистър Лондон само се опитва да открие истината, а според моето професионално мнение за човек с неговите проблеми намирането на истината е извънредно важно. При това той ще бъде особено благодарен на онези, които му помогнат да я открие. А пък на онези, които откажат да му помогнат, даже не ми се мисли какво би могъл да стори. — В погледа, който тя хвърли на Уеб, се четеше съжаление, примесено с умело дозиран страх. — Виждала съм го в това състояние и преди. Сега съм тук с него, за да се опитам да предотвратя една поредна трагедия.

Тя говореше толкова убедително, че Уеб не можеше да не й се възхити. Джеръм поглеждаше ту нея, ту Уеб. Накрая заяви много по-кротко отпреди:

— Вижте какво, вече ви казах всичко, което знаех. Наистина.

Уеб заговори с нетърпящ възражение тон:

— Това не е вярно, Джеръм. Искам да науча от теб някои неща за Кевин, за които едва ли си се замислял досега. Така че стига си ме баламосвал и дай да поговорим като хора.

Джеръм им направи знак да го последват и тръгна по коридора към малката дневна, където Уеб за пръв път бе разговарял със семейството. Преди да излязат от кухнята, Уеб си отбеляза наум, че тя е извънредно чиста и подредена; мивката блестеше, а подът беше току-що измит. На път към дневната той забеляза също, че боклукът е изхвърлен, цялата къща е почистена, дори стените са забърсани от паяжини и прах. Вратата на банята беше извадена и подпряна на стената в коридора. Навсякъде миришеше на дезинфектант. Чак дупките в тавана бяха изкърпени и замазани с вар. Сигурно бабата здраво е шетала, каза си Уеб; точно в този момент обаче Джеръм грабна метлата и смете купчинка боклук в голяма найлонова торба.

Къщата наистина изглеждаше като нова.

— Ти ли свърши всичко това? — запита Уеб.

— Що, в кочина ли очакваш да живея? — сопна се младежът.

— А къде е баба ти?

— На работа. В бюфета на болницата.

— А ти защо не си на работа?

— Почвам след час, надявам се, че няма да ме държиш дълго.

— Твърде добре си облечен, сигурно не си намислил да обираш някоя банка.

— Ще ме скъсаш от смях, приятел!

— Та къде, казваш, работиш? — Никъде, Джеръм, признай си, добави наум той.

Джеръм натъпка боклука в торбата, завърза я с връзките и я подхвърли на Уеб.

— Би ли изнесъл това пред вратата?

Клеър му отвори предната врата и Уеб се подчини, като постави торбата с боклука на стъпалата, които водеха към тротоара. Там вече имаше няколко други торби. Когато затвориха вратата, Джеръм бе измъкнал от шкафа кутия с инструменти и от нея извади отвертка, чук и малко менгеме.

— Я помогни тука малко — каза той. Докато Уеб му придържаше вратата на банята, той притегна и смаза пантите, после двамата заедно я вдигнаха и поставиха на място, като я отвориха и затвориха няколко пъти, за да проверят дали не е изметната или не скърца.

— Много си сръчен — похвали го Уеб. — Само че едва ли си се хванал на работа като дърводелец, с тая вратовръзка…

Преди да отговори, Джеръм прибра инструментите.

— Работя нощем в една фирма, занимавам се с поддръжка на компютрите.

— Значи разбираш от компютри? — попита Клеър.

— Имам диплом по компютърни науки от Общинския колеж. Може да се каже, че разбирам от компютри.

Уеб не изглеждаше особено впечатлен.

— Тъй значи. Разбираш от компютри.

— Ти да не си зле с ушите нещо? Точно това казах.

— Последния път, когато те видях, нямаше вид на човек, който ходи на работа.

— Нали ти казах, работя нощем.

— Аха.

Джеръм го изгледа, после се наведе и извади един портативен компютър изпод канапето. Той отвори капака и натисна бутона за включване.

— Ти в мрежата ли си? — попита той Уеб.

— Нещо за волейбол ли ме питаш?

— Ха-ха! Много смешно. Питам те дали ползваш интернет. Чувал си, че има такова нещо, предполагам.

— Не, къде ти! Последните десет години не бях на Земята и нещо не съм в час.