— Аха. — Той се извърна да погледне Били, без да разбира целта на забележката й.
— Май ти е трудно да ме възприемеш в този вид.
Тя му хвърли бърз, многозначителен поглед и дори се по-изчерви.
— Който си го има, да си го показва. Добре, че няма други жени с нас тази вечер, защото до теб щяха да изглеждат като пепеляшки. Никой нямаше да им обърне внимание.
Тя го потупа по ръката.
— Много си мил. Истината е, че се чувствам толкова неудобно в тази рокля, колкото не можеш да си представиш. Страхувам се, че всеки момент може да се разтвори и да стана за срам или пък да се препъна в нея, а да не говорим, че тия италиански обувки направо ми разсипаха краката.
— Защо си се издокарала така тогава?
— Били ми каза какво да облека. По принцип той не е такъв — добави бързо тя. — По-скоро аз му избирам дрехите. Но тази вечер настояваше да изглеждам така, че на мъжете да им изтекат очите.
Уеб вдигна чашата си.
— Можеш да считаш мисията си за изпълнена. Но защо?
— Не знам, Уеб. Аз наистина нямам представа какво става в главата му.
— Може би още преживява оная касета. Гуен, толкова съжалявам!
Тя само поклати глава.
— Не е това. От няколко месеца нещо се мъти. Били много се е променил, а не знам защо.
Уеб си каза, че е много възможно тя да знае, но да не иска да се довери на един чужд за нея човек.
— Той се държи все по-странно — добави тя.
— Какво искаш да кажеш? — погледна я озадачен той.
— Ами тази негова мания да препарира животни… По цял ден е в онази работилница, оплескан до ушите. Божичко, какво гнусно занимание!
— Доста е зловещо.
— Освен това започна много да пие. Не че преди не пиеше, но сега още повече. — Гуен погледна доверително Уеб и понижи глас. — Знаеш ли какво ми каза, докато се обличахме? — Тя отпи от лимонадата си. — Каза, че трябвало да набучат главите на всички членове на „Свободното общество“ на колове и да ги разнасят по улиците както преди стотици години.
— Защо? За назидание?
— Не.
Двамата изведнъж вдигнаха глави и видяха Били, застанал до тях. Той надигна чашата си с уиски и я пресуши.
— Не, а защото трябва враговете ти да са постоянно пред теб, за да ги виждаш през цялото време и да знаеш какво са намислили.
— Това невинаги е лесно — отбеляза Уеб.
Били се усмихна с чашата на устните.
— Така е. И тъкмо затова враговете ти се възползват, за да ти видят сметката. — Уеб не беше сигурен, но му е стори, че докато казваше това, Били погледна към Немо Стрейт.
Домакинът вдигна празната си чаша.
— Още по едно?
— Засега си имам, благодаря.
— Кажи, като го свършиш. Гуен, ти какво ще кажеш за едно истинско питие?
— С такива дрехи и сред толкова мъже, мисля, че тая вечер трябва да внимавам — отвърна тя с кокетна усмивка.
Уеб си отбеляза наум, че нейният съпруг не отговори на усмивката й.
Преди да отидат на вечеря, Уеб чу остър писък и се огледа за източника му. Видя, че шкафът с пушките е отместен встрани, а Харви и Джайлс се държат за сърцата — бяха видели негъра манекен в тайната стаичка отзад. Били стоеше отстрани и се заливаше в смях, накрая дори се задави. Уеб едва намери сили да се усмихне.
След като вечеряха, пиха кафе и опитаха коняка на Били, за което той много настояваше. Дойде време за сбогуване. Гуен прегърна Уеб на раздяла и едрите й гърди се притиснаха в широкия му гръден кош. Стори му се, че пръстите й задържаха ръката му малко по-дълго, отколкото беше прието. Озадачен, той успя само да каже „довиждане“.
Когато излязоха пред къщата, Стрейт се качи в пикапа и с една ръка го подкара към своята къща. В алеята за коли пред главния вход спря лимузина и братята се качиха вътре. И двамата се бяха държали като кръгли глупаци пред Гуен, но тя се бе справила отлично. Сега положително беше вече горе в стаята си и се освобождаваше от стискащите обувки и неудобната рокля. Може би тъкмо в този момент беше чисто гола; Уеб се хвана, че крадешком поглежда към прозореца й. Какво се надяваше да види? Последен поглед? Не стана.
Бейтс се приближи до тях.
— Романо, двамата с Уеб имаме да говорим.
Той изрече това с такъв тон, че Романо само се завъртя кръгом и си тръгна. Уеб и Бейтс се изправиха лице в лице един срещу друг.
— Е? Какво има?
Бейтс му разказа всичко; докато го слушаше, Уеб само кимаше.
— А Романо? — попита той.
— Бък нищо не спомена за него, затова предполагам, че там всичко е наред.
— Така и трябва да бъде.
— Не знам какво да правя, Уеб. Този път наистина ме хванаха натясно.
— Нищо подобно. Аз ще те улесня. Подавам си оставката.
— Ти будалкаш ли се с мен?
— Време е да си търся нещо ново, Пърс, да си уреждам живота. Вече навъртях годинки, а и честно да ти кажа, любопитен съм как ли ще се чувствам на работно място, където не стрелят по мен.
— Можем да се борим, Уеб. Уинтърс не решава всичко.
— Омръзна ми да се боря, Пърс.
Бейтс го погледна безпомощно.
— Не исках да свърши така.
— Двамата с Романо приключваме тук и после аз си тръгвам по пътя.
