Третия път Уеб се прицели в главата му. После си даде сметка, че куршумът ще премине дори през исполинското му тяло и ще убие и детето зад него. Можеше да го удари в крака и да го събори на земята. Той вече бе взел на мушка коляното на великана, когато чу гласа на Кевин:
— Уеб, моля ти се, не убивай брат ми. Той само ми помага, Уеб!
През оптическия мерник Уеб ясно различаваше личицето на детето. Кевин се държеше с две ръце за дебелия врат на баща си; очите му бяха изпълнени с ужас, по страните му се стичаха сълзи. Франсис Уестбрук изглеждаше спокоен, макар да бе готов да посрещне смъртта. Уеб си припомни ужасните белези по търбуха му. Да, Големия X беше на сто и двайсет в бели години. Пръстът на Уеб се плъзна по спусъка. Ако го улучеше в крака, Кевин поне щеше да му идва на свиждане в затвора. Така беше по-справедливо. Човекът си беше престъпник. Никакви изключения. Никакви съображения. Стреляй, и толкова!
Уеб Лондон им позволи да потънат в мрака. Само изкрещя с пълни гърди:
— Заведи го обратно вкъщи, Франсис! И после си плюй на петите, защото все някога ще те пипна, кучи сине!
Стрейт също бе чул сирените. Не можеше да повярва, че така бързо всичко бе отишло по дяволите. Такъв му бил късметът. Той допря пистолета до слепоочието на Клеър и издърпа парцала от устата й. Вече бе развързал краката й, за да не я носи на гръб.
— Боя се, че ти си ми пропускът за навън, драга. Във всеки случай, не се надявай много. Ако усетя, че ще ме спипат, ще те гръмна като нищо.
— Защо? — попита безпомощно Клеър.
— Защото съм бесен, затова. Защото си съдрах задника за нищо, затова. А сега ставай и да вървим. — Той я дръпна грубо и двамата закрачиха към развъдника. Там имаше няколко пикапа и Немо се надяваше да се измъкнат с един от тях. Когато видя островърхия покрив на големия хамбар, Стрейт чак се усмихна. Фермата беше с огромна площ и неравен терен, ченгетата щяха несъмнено да дойдат откъм главния портал, а в това време Стрейт щеше да се измъкне изотзад. Докато разберяха какво става, той вече щеше да е захвърлил пикапа, да е минал покрай тайника, в който държеше всичко необходимо за подобни случаи, и да е отпрашил с парите — е, не с всички, но с известна част.
Те се изкачиха на малкото възвишение и поеха надолу. Мъжът се приближи към тях в тъмното. Отначало Стрейт го помисли за Мейси, но облаците отгоре се движеха бързо и на лунната светлина той разпозна Били Канфилд с двуцевка в ръка. Стрейт веднага избута Клеър пред себе си и опря пистолета в слепоочието й.
— Разкарай се, старче! Нямам време да се разправям с теб.
— Защо, понеже идват ченгетата ли? Как няма да идват, като аз ги повиках!
— И защо направи това? — изгледа го свирепо Стрейт.
— Не те знам какво търсеше във фермата ми, но знам едно: че спиш с жена ми. Ти за какъв ме смяташ, за някой глупак?
— Е, все някой трябваше да й запретне полите, Били, понеже ти не се сещаше.
— Това си е моя работа — изрева Били, — не те засяга.
— Засяга ме, и още как. Много хубавичко си ме засягаше! Ти даже не знаеш какво изпускаш, дъртако!
Канфилд вдигна двуцевката.
— Стреляй де, какво чакаш? С тая пушка най-много да убиеш и нашата дама.
Двамата се гледаха мълчаливо в упор известно време. Стрейт осъзна предимството си и прикривайки се зад Клеър, вдигна пистолета и го насочи в главата на по-възрастния мъж.
— Били!
Стрейт се извърна. Яхнала Барон, Гуен се носеше устремно към него. Той изкрещя, блъсна Клеър настрани и стреля два пъти. И точно в този миг куршумът го улучи в главата. Коленете му се подгънаха и Стрейт се свлече надолу.
Уеб се бе появил измежду дърветата, с един поглед бе разбрал какво става и бе застрелял Стрейт. Уплашен, Барон се вдигна на задните си крака и после стовари копитата си върху мъртвото тяло.
Уеб бързо изтича при Клеър. Не си даде труд да погледне към Стрейт; знаеше, че е мъртъв.
— Добре ли си? — запита той.
Тя кимна, после заплака. Уеб я прегърна през раменете. Той се извърна и видя Били Канфилд, който се строполи на колене до някаква черна купчинка. Уеб се спусна към него. Гуен лежеше на земята; гърдите й бяха целите в кръв, където я бе улучил поне единият от куршумите на Стрейт. Дишането й беше накъсано, гърдите й хриптяха. Уеб коленичи до нея и разкъса ризата й. Един поглед беше достатъчен; изражението му й каза всичко, което трябваше да знае. Тя го хвана за ръката.
— Страх ме е, Уеб.
Той се наведе над нея. Били се взираше безпомощно и мълчаливо в своята умираща съпруга.
— Не си единствената, Гуен. — Повече не се сети какво да й каже. Уеб съзнаваше, че би трябвало да мрази тази жена заради всичко, което му бе причинила, заради Теди Райнър и останалите. Но някак си не можеше да изпита гняв. И то не само защото тя бе спасила живота им, неговия, на Клеър и Кевин. А защото не можеше да си представи как би постъпил самият той на нейно място след всичката болка, омраза и ярост, натрупани през годините. Може би щеше да стори същото. А може би не.
— Страх ме е да умра, Уеб. Боя се, че няма да видя Дейвид. — От устата й потече струйка кръв и думите излизаха завалени, но Уеб я разбра.
