Доктор Тони Хил — психолог и профайлър, надарен с безпогрешен ловен инстинкт, се е оттеглил в спокойната атмосфера на академичния живот. Преследването на серийни убийци е нанесло сериозни травми на собствената му психика и той е решил твърдо да не сътрудничи повече на полицията. Но когато убиец психопат започва да умъртвява негови колеги психолози, Тони Хил се връща към своето призвание. Третата жертва на убиеца е негова приятелка — но не само това е причината Тони Хил да тръгне по следите на хищника. Пътят на Карол Джордан, жената, с която някога е работил и винаги е обичал, се пресича с пътя на престъпника. Карол, която работи под прикритие за разбиването на голям престъпен концерн в Централна Европа, се е озовала в свят, където човешкият живот е лишен от стойност… Примката се затяга около Карол и Тони — двамата се борят сами, заплетени в мрежите на съвременната организирана престъпност. Ужасни престъпления от миналото хвърлят дългата си сянка над привидно спокойния живот в богатите и процъфтяващи градове на северна Европа. Карол рискува не само живота, но и душата си в рискованото преследване на един странно привлекателен злодей — докато Тони наближава все повече бърлогата на звяра. Карол Джордан и Тони Хил могат да разчитат само един на друг в един свят, изтъкнат от корупция, жестокост и предателство. "Последно изкушение" не е обикновен разказ за преследване на сериен убиец, а виртуозно изследване на злото. Гардиън "Последно изкушение" тревожи, смущава, вълнува и държи в постоянно напрежение. Лондон Таймс "Истинската кралица на психологическия трилър". Дейли Телеграф
На Камерън Джоузеф Макдърмид Бейли — подаръкът не е нищо особено, но си остава най-доброто, което мога да дам в замяна.
Работата извън собствената ти територия винаги крие рискове. Хората, които ми помогнаха да сведа тези рискове до минимум, са Пийке Бирман и Том Ворте. Те откриха ирландската кръчма в Берлин и освен това ми осигуриха важни и неоценими източници на информация; Жанет Ван Везел, която ме разведе из Лайден; Юрген и Марита Алберте, благодарение на които опознах Бремен; Рон Маккий, който ме заведе на едно място, на което нямах право да бъда; Хартмут Гайсер, който ме разведе по река Шпрее и сподели с мен дългогодишния си опит в търговското корабоплаване; капитан Кърк Шорман и Ниле Клаусен, които споделяха с мен прозренията си относно живота по реката; Адриан Мюлер, който ми помогна при контактите с холандската полиция; доктор Сю Блек, която осигури детайли от областта на патоанатомията. Изказвам благодарности и на Британския съвет за първото ми пътуване до Кьолн и Берлин, и на организаторите на литературния фестивал в Кьолн, на който си припомних това, което знаех за техния град.
Искам да благодаря и на Джил Локууд, както и на екипите на акушеро-гинекологичните отделения от болницата в Лийдс и болницата „Сейнт Мери“ в Манчестър — без техните усилия щеше да ми бъде далеч по-трудно да напиша тази книга. Благодаря на всички, които ми помагаха в различни кризисни моменти, докато работех — Лизан, Джулия, Джейн, Дайана, Кейт, Лесли и най-много от всички на Бриджит.
Позволих си някои злодейски злоупотреби с топографията на няколко големи европейски градове, както и с организацията на местните органи на реда. Но това е художествена литература и читателят трябва да извини моите експерименти с действителността.
Поне не съм объркала имената на реките.
Когато срещне предизвикателство, е видимо засегнат и явно изпитва затруднения да прикрие възмущението си. Не вижда основания да се защитава, тъй като счита, че правотата му е очевидна, въпреки изобилието от доказателства в полза на противното. Способността му да се самоанализира, е явно ограничена. Типична негова реакция на въпрос е да го отклонява с контравъпрос. Демонстрира подчертано нежелание да обсъжда собственото си поведение или последиците от своите действия.
Липсва му проницателност и му е непонятна по-общата идея за отговорност. Владее способността да демонстрира чувства, но това надали е нещо повече от удобно прикритие.
Психологията добива истинско значение, едва когато е в състояние да предоставя диагнози за целите на държавата.
Единственият цвят, който Дунав не може да постигне никога, е тъкмо синият. Стоманеносиво, калнокафяво, зеленикаво като измокрена от пот дреха в защитен цвят — всички тези и още някои междинни оттенъци разбиват мечтите на всеки романтик, застанал на брега му. Понякога, на местата, където се събират много плавателни съдове, реката придобива своеобразен мазен отблясък, резултат от отражението на слънчевите лъчи върху петно от разляно гориво — тогава водите пъстреят като гушата на гълъб. В тъмна нощ, когато облаците закрият звездите, реката е черна като Стикс. Само че тук, в централна Европа, в началото на новото хилядолетие, една медна монета не би била достатъчна, за да те превозят до другия бряг.
Откъдето и да го погледнеш — откъм реката или откъм сушата, мястото приличаше на запусната работилница за ремонт на плавателни съдове. Гниещите скелети на два кораба и ръждясали машинни части, чиято първоначална функция си оставаше загадка — само това се виждаше между дъските на високата порта. Всеки, който би проявил толкова силно любопитство, че да спре колата си на тази тиха задна уличка и да надникне през дъските на портата, би решил незабавно, че пред него е поредната гробница на някое пропаднало комунистическо предприятие.
