Стасов изпита неудобство и остро съжаление към тази жена. Тежко гримираните клепки и щедро покритите със сенки клепачи не можеха да прикрият бръчките, на главата си — съвършено очевидно — носеше перука от разкошни руси къдрици. Фон дьо тенът още повече подчертаваше грубата кожа, а лъскавият чорапогащник привличаше вниманието към краката, с които тя отдавна би трябвало да е престанала да се гордее. Някога Зоя Семенцова бе стройна миниатюрна статуетка с изваяни крачета и изящни ръчички. Сега обаче тя цялата бе сякаш изсъхнала — алкохолът и безбройните лекарства, с които я бяха тъпкали нарколозите, като че ли я бяха изгорили отвътре и бяха оставили само празна, увиснала обвивка. И този жест, с който тя премяташе крак връз крак, преди петнайсет-двайсет години би могъл да изглежда предизвикателно сексуален, но днес беше смешен и жалък.
— Опитваме се да установим всичко, което е правила Алина през този ден. Ето защо за нас е толкова важно да разберем кой, къде и кога я е виждал или поне е разговарял с нея по телефона. Бихте ли могли да ми съобщите нещо по този въпрос?
— Не, не бих могла. Не съм виждала Алина в петък.
— Спомнете си, моля ви, Зоя Игнатиевна — може би някой ви е казал, че е виждал Алина? Или че е чувал Алина по телефона? За нас е важна всяка дреболия, дори намек за възможен източник на информация. Помислете добре.
— Искате ли да пийнете нещо? — внезапно попита Семенцова и посегна към бутилката с коняк.
— Не, благодаря.
— Аз пък ще пийна. — Тя предизвикателно вирна глава. После взе от долния плот на масичката една чашка, наля си коняк и го изпи на екс. — Какво ме гледате? Да, пия, и сутрин пия. Но пия само когато нямам работа. Когато имам снимки, съм трезва. Попитайте, когото искате. Никой не е виждал Зоя Семенцова пияна на снимачната площадка. А това, което правя вкъщи, не трябва да интересува никого.
Ефектът от чашката коняк пролича моментално и Стасов разбра, че Зоя наистина е болна. Хващаше я веднага. Впрочем не беше изключено да е започнала да се налива още преди идването му, а сега само да си доливаше. Страните й порозовяха под дебелия пласт пудра, очите й заблестяха.
— Ако не беше тази малка кучка, сега щях да работя с пълна пара — заяви тя със звънтящ от възбуда глас. — Кажете благодаря на нея, задето пия. Заради нея е това… Тя… — Зоя отново си наля коняк и го гаврътна. — Е, та какво искахте да научите, Славик?
Стасов се подразни от това фамилиарничене, но реши да не обръща внимание. Иска й се да го чувства като връстник? Добре де. Само да каже нещо полезно.
— Хайде да си припомним заедно петъка — целия, стъпка по стъпка. В колко часа станахте?
— Ставам много рано. Аз съм актриса, работар, а не някакво си там лекомислено създание с бохемско поведение, което се весели до сутринта, а после до вечерта спи.
— Разбрах това, Зоя Игнатиевна, но все пак — в колко часа станахте? — търпеливо повтори Стасов.
— Ами… сигурно към осем часа. Не, в седем и половина. В осем вече бях излязла.
— И къде ходихте?
— Има ли значение? Просто на разходка.
„Ясно — помисли си Стасов. — Хукнала е рано-рано да си купи пиене.“
— Колко време се разхождахте?
— Горе-долу половин час.
— После вкъщи ли се прибрахте?
— Да, вкъщи. Аз, разбирате ли…
Бавно, сякаш преодолявайки някакви невероятни препятствия, той проследяваше часовете и минутите, като постоянно се връщаше, уточняваше нещо, повтаряше въпросите си, пресмяташе интервалите от време. От седем и половина до един и половина следобед всичко се връзваше като в рекламата на банка „Империал“ — с точност до минутата. В един и половина Зоя Семенцова пристигнала в офиса на кино–концерна „Сириус“ — в уютна малка сграда на една от тихите московски улички в центъра на града. Дошла да вземе сценария на филма, в който Андрей Смулов щял да я снима в малък епизод. Седмица преди това тя се снимала за пробите и й казали, че е утвърдена за ролята. На стълбището срещнала гримьорката Катя, с която се познавали от дълги години.
— Ау, Зоенка, представи си каква гадина е все пак тази Алина! — веднага закудкудякала Катя и целунала приятелката си по бузата. — На Андрей Лвович му е толкова неудобно, просто не е на себе си.
— За какво говориш? — с подозрение попитала Семенцова и мигом усетила, че ще чуе нещо неприятно.
— Ама ти не знаеш ли! Смулов не е харесал твоите проби, но все пак е искал да те вземе, защото знае, че си добра актриса. А Алина започна да разправя под път и над път, че пробите били лоши и Андрей Лвович те бил приел за ролята от съжаление, защото всички знаели, че много пиеш, та искал да те подкрепи морално. Разбираш ли, той е споделил с нея като с близък човек, а тя веднага тръгнала да го разправя из всички студии. Спомнила си и за някаква кражба отпреди сто години. Че уж си била откраднала нещо от някого. Разбира се, всичко това стигнало до Зарубин, той извикал Смулов и му забранил да те снима.
