Посмъртен образ полностью

— Не, нищо не целим — съвсем миролюбиво се обади Настя от ъгъла. — Просто искаме да разберем защо постоянно ни лъжете. Ето какво: сега ще трябва да ви зададем няколко въпроса и е напълно естествено да се страхуваме, че отново няма да ни кажете истината.

— Къде виждате лъжа? Изразявайте се по-ясно, ако обичате.

— Боже мой, та вие непрекъснато лъжете! — кипна Коротков, както беше уговорено по сценарий. — Ту лъжете Алина, като й казвате, че сте убили Волошин, а всъщност сте го пуснали да върви, където ще, че и пари сте му пращали, за да не се връща по-дълго. Ту на нас разправяте, че нервите на Алина били от здрави по-здрави и никога не е пила нищо по-силно от валериан и успокоителен чай. Ами че вие непрекъснато ни лъжете!

Сега според замисъла трябваше да последва поредица въпроси на съвсем различна тема. И докато отговаря на тях, Смулов да се тормози от споменаването на Волошин. Той ще трябва бързо да реши да реагира ли на примамката или да се престори, че не е обърнал внимание, не е чул, не е разбрал. А те още дълго няма да се върнат към това, докато той не узрее. Не бива да го успокояват и разсейват, защото в спокойно състояние той ще посрещне достойно неочаквания удар, ще успее бързо да се овладее, да не се обърка. Мисълта за Волошин пък, обратно — няма да го остави да се успокои, режисьорът ще е нервен, защото ще трябва да размишлява едновременно върху опасната, макар и уж случайно подхвърлена от Коротков фраза, и върху въпросите, с които ще го бомбардира Гмиря. И едва тогава, когато се умори и психиката му отслабне, вече ще могат да нанесат удара. И то далеч не от посоката, от която ще го очаква Андрей Лвович.

— Кажете, ако обичате, с какви пари бе закупен апартаментът, в който живееше Алина Вазнис?…

— С какви пари бе закупена колата?…

— Гаражът?…

— Алина Вазнис продаде ли скъпите украшения на майка си?…

— Кои по-точно? Кога? На кого? На каква цена?

— Какви хонорари получаваше Вазнис за участието си във вашите филми?

— Кой съставяше договорите? Какви суми фигурираха в договорите? Върху какви суми Вазнис плащаше данъци?

— В коя банка Вазнис държеше спестяванията си? Защо именно в тази банка? Кой я посъветва да направи точно този вид депозит?

— Защо убихте Татосов?

Откак се помнеше, той мразеше Мишка Татосов.

През всичките десет години, които прекара в училище, Андрюша Смулов бе отличникът на класа. Беше много способно, талантливо момче и уроците му се отдаваха с лекота. Учителите постоянно го даваха за пример, той беше редовен победител на районните и градските олимпиади по литература и по история.

Мишка Татосов едва креташе с тройки и четворки по предметите, които не го интересуваха, получаваше отлични бележки само по химия и биология, както и по физика, но само през краткия период, когато изучаваха оптика. Не знаеше и не искаше да знае нищо за останалите раздели на физиката. Учителите хвалеха Андрюша Смулов, а Мишка обожаваха, глезеха и всичко му прощаваха, дори откровеното му нежелание да учи техния предмет.

Андрюша Смулов бе най-красивото момче от трите паралелки, момичетата се заглеждаха по него, пишеха му бележчици и тръпнеха в очакване на отговора му. Той винаги имаше широки възможности за избор, но когато придирчивият му поглед се спреше на някоя от претендентките, всичко свършваше неочаквано и необяснимо бързо. Андрей милостиво поканваше момичето на кино, а когато станаха по-големи — на дискотека, а след ден-два то преставаше да го забелязва и дори сякаш започваше да страни от него.

Мишка Татосов бе най-дребничкият в класа, грозноват, луничав. Естествено никой не се заглеждаше по него и не му подхвърляше бележчици. Но когато Мишка харесаше някое момиче, той започваше да действа. Как действаше — това никой не знаеше, но само след няколко дни момичето се лепваше за Мишка и това продължаваше, докато той не го изоставеше, избрал нов обект за ухажване.

На рождения ден на Мишка ходеше целият клас. Веднъж и Андрей реши да отпразнува рождения си ден със съучениците си, на всеослушание покани всички, помоли майка си да приготви повечко сандвичи. А после дълго не можа да заспи и се въртя в леглото, стискайки юмруци и облян в сълзи. На рождения му ден дойдоха само две момичета, едното, от които в момента бе безмълвно влюбено в него, а другото току-що бе дошло в техния клас.

През всичките тези години един-единствен въпрос измъчваше Андрей: Защо? Защо всички обожават грозния, неугледен тройкаджия Мишка Татосов, а от него, красивия и безспорно даровит Андрей, направо странят? Защо? Андрей му завиждаше и заради тази завист го мразеше. Защо ставаше така — той, ярката, необикновена личност, беше принуден да завижда на някакво примитивно същество?