— Да… — въздъхна върховният жрец и в този момент се появи слугата. Всички замълчаха, докато им поднасяше храна и вино, а когато излезе, върховният жрец погледна Пъг и рече:
— Годините се търкалят една след друга, а ти си все същият. — Обърна се към Амиранта: — Когато за пръв път се срещнах с нашия общ приятел, бях млад свещеник, току-що ръкоположен, и служех в храма в Крондор. Докато пребивавах тук, Пъг имаше няколко срещи с върховната жрица. — Сведе натъжено глава. — Чудесна жена, наистина, особено след като я опознаеш по-добре. Тя бе мой духовен наставник. Заради нея сега нося бремето на тази служба. — Отново погледна Амиранта. — Предполагам, че ще си е все същият, когато дойде и моят час да се изправя пред Богинята.
Амиранта само кимна любезно в отговор на коментарите му.
После маниерите на стария свещеник рязко се промениха.
— Стига спомени. Какво ви води тук в този късен час?
— Аз самият не съм съвсем сигурен — отвърна Пъг. — Амиранта, Джим?
Чародеят се обърна към Джим.
— Ти започни.
Джим току-що си бе натъпкал устата с хляб и сирене и се наложи да преглътне по-бързо с глътка вино.
— Ами добре… — И разказа подробно за преживяванията си в Джалпур, като описваше сцената на клането и саможертвите колкото се може по-реалистично.
Никой не се обади, докато разказът не приключи. После Пъг каза:
— Това е ужасно, наистина. — Погледна Амиранта. — Ти поиска да намерим специалист по смъртта. Сега, какво те безпокои, освен, разбира се, всички тези ужасяващи подробности? Какво пропускаме?
Амиранта се готвеше за този въпрос още откакто Джим бе започнал разказа си.
— Някак нещата в историята на Джим не ми се връзват. Ще обясня, но първо искам да попитам светия отец доколко е запознат с науката за демоните?
— Не много, боя се — отвърна старецът. — Тук се грижим предимно да подготвим благоверните за неизбежното им пътуване към Богинята. Целта ни на този свят е да помогнем на краткоживеещите човеци да осъзнаят, че животът е само част от едно много по-продължително и всеобхватно пътешествие, да ги убедим, че ако водят праведно и почтено съществуване, нашата господарка ще им помогне да изминат правилния път към абсолютното просветление. Допреди това познанията ни са оскъдни и разпокъсани и това, което знаем, сме научили от други, също толкова невежи като нас. — Той се усмихна. — Освен това ми бе наредено да работя заедно с Пъг.
— Наредено? — попита изненадано Амиранта. — Кой ви нареди?
— Богинята, естествено — отвърна старият свещеник. — Рядко се случва да те посети, но не е изключение. Обикновено това са откровения за правоверните и на тях стават свидетели мнозина, но в този случай ми бе наредено да помогна на Пъг с всичко, с каквото мога, и да си държа устата затворена. — Той се разсмя. — Аз може би съм единственият свещеник в цялата история, който е бил навестяван лично и дори не може да се похвали с това.
— В такъв случай, за да разберете това, което трябва да ви съобщя, първо ще ви разкажа една история, която вече споделих с Пъг и Джим.
И Амиранта започна разказа за детството си: описа живота си в пограничния район на Сатумбрия и как майка му е била вещица с големи умения.
— Освен това тя бе много красива. Роди три деца от трима бащи, никой от които не ни призна официално.
Продължи с разказ за братята си и обясни как най-големият, Сиди, убил майка им за удоволствие. Обрисува втория си брат Беласко като човек, обсебен от желанието да надмине братята си във всичко, изпълнен с гняв дори само при мисълта, че някой може да е по-добър от него, и накрая сподели, че от близо петдесет години по неизвестни причини той се опитва да го убие.
— Не мога дори да си представя каква може да е причината, разпалила в Беласко желанието да търси смъртта ми, но това едва ли има значение. — Амиранта спря, за да накваси пресъхналите си устни с глътка вино.
— Интересно семейство — отбеляза върховният жрец. — Но не виждам как всичко това може да е свързано с доклада на Джим.
— Вече съм близо, свети отче — отвърна Амиранта. — Разказах историята си, за да разберете напълно какво според мен стои зад всички тези на пръв поглед безсмислени убийства в Джалпур. Моят най-голям брат Сиди, когото може би сте познавали и под името Лесо Варен, беше луд още от дете и с времето само обезумяваше все повече. По времето, когато уби майка ми, се бе превърнал в лишено от капчица угризения чудовище, прекъснало всякаква връзка с човешкия род. Той беше обсебен от магията на смъртта.
Старият свещеник кимна.
— Името Лесо Варен ми е познато. Той беше некромант с необичайна сила и според всички доклади привлечен от злото.
