Магнус застана между Гуламендис и Пъг, протегна ръце и изстреля взрив от алена енергия, който се понесе като вдигната от буря вълна. Десетки демони, различни по размери и вид, полетяха назад. Тези най-отзад изпопадаха обратно в ямата, откъдето бе бликнал стълбът от зеленикава енергия.
Викове зад демоните ги накараха да се обърнат към новата заплаха, която ги приближаваше. Озарени от изумруденото сияние, което хвърляше енергийният стълб, към тях се носеха ролдемските морски пехотинци и броните им хвърляха зловещи отблясъци. Обучени да се бият на суша и море, те бяха най-опитните войници в цялото Кралство. Атаката бе предвождана от мъж, чиято момчешка усмивка сега бе изчезнала. Джоми Килару, сега рицар от Кралския ролдемски двор и капитан на Специалните служби на краля, крещеше с вдигнат високо меч, който миг по-късно стовари върху главата на изправилия се на пътя му демон.
Пъг въздъхна облекчено.
— Триста ролдемски морски пехотинци ще ги задържат достатъчно, докато останалите се прехвърлят тук, което ще стане за броени минути.
Сякаш за да подкрепи думите му, отекнаха нови викове, възвестяващи появата на Тад, друг от осиновените внуци на Пъг, който водеше отряд отбрани воини от армията на крондорския принц. Заповедите им бяха съвсем прости: да изтребват всички демони наред.
Пъг се обърна към Магнус:
— Пази си силите. Може скоро да ни потрябват. Как са Сандрина и Каспар?
— Живи са — отвърна Магнус. — Беласко е в безсъзнание и се бори с някакъв демон, който се опитва да завладее тялото му. — Вдигна ръка, преди баща му да успее да зададе въпрос. — Сигурен съм, че Амиранта ще ти обясни всичко това по-късно, но за момента е достатъчно да знаеш, че ако Беласко изгуби тази битка, към нашия свят ще си пробие път някакво зло създание на име Дахун.
— Дахун! — повтори Гуламендис. — Той е един от кралете в демонското царство и ако успее да се прехвърли тук, ще е нужна силата на всички ни, за да го удържим. — Поклати неуверено глава. — Не зная дали двамата с Амиранта ще успеем да го прогоним обратно в Петия кръг.
— До няколко минути ще разполагаме с още няколко магьосници — заяви Пъг.
— Е, това би трябвало да стигне — отвърна изтощеният Ларомендис.
— Да — съгласи се брат му. — Ако успеете да го изтощите, ние с Амиранта ще можем да го върнем там, откъдето е дошъл.
— Нямаме друг избор — отсече Пъг. После погледна Магнус. — Защо не повикаме при нас Амиранта и Сандрина?
— Те се опитват да разберат какво е намислил Беласко.
— Нали каза, че е в безсъзнание?
— Татко, малко е трудно за обяснение, не съм сигурен дали самият аз разбирам, но изглежда, че Беласко е само временно убежище на този Дахун и ако го убием, демонът ще е свободен в нашия свят. Беласко засега го удържа, но с цената на собствената си свобода.
Гуламендис възкликна:
— В името на предците, трябва веднага да сляза долу! — И напусна битката, докато нови и нови войници пристигаха, за да се сражават с демоните.
— Май краят ще е скоро — рече Пъг, щом отряд кешийски воини псета и още една група войници от Мубоя заеха позиции за атака.
В този момент от гърлото на ямата се надигна зловещ тътнеж и над зейналата й паст се появи ято прилепи, следвани от нови пълчища чудовища, които се прекатерваха през ръба и се хвърляха право в кипящата битка.
— Може и да не е — подметна Магнус и прати огромно огнено кълбо право в средата на ятото, кръжащо над човешката армия.
Гуламендис завари Амиранта и Каспар изправени над проснатото тяло на Беласко. В помещението ехтеше мощен глас:
— Моите верни служители скоро ще са тук! Те ще убият проклетия магьосник, който ме удържа, и тогава аз ще съм свободен, а вашата смърт ще е вечна и мъчителна! Освободете ме незабавно и ще ви възнаградя, но знайте, че търпението ми доближава предела си!
Джим Трепалото — стоеше с кинжал в ръка, готов да сложи край на живота на Беласко, ако се наложи — погледна питащо Амиранта.
Чародеят поклати глава и извърна очи към Укротителя на демони.
— Да си чувал за нещо подобно?
— Никога не бях чувал демон да използва думата „търпение“, особено някой, който е удържан в тялото на простосмъртен.
Сандрина, която най-сетне се бе възстановила, също се намеси:
— Имала съм си работа с демони, но те всичките се опитваха единствено да ми прегризат гръкляна и никой от тях не ми е предлагал никаква сделка.
— За мен всичко това също е ново — рече чародеят. — А брат ми, типично за инатливия му характер, отказва да ми помогне.
— Не си ми дал причина да го правя, скъпи братко — чу се гласът на Беласко.
— Дай ми причина да ти дам причина, Беласко.
— За да мога да изляза победител от ситуацията, първо трябва да се отърва от демона, завладял душата ми, а единственият начин да го направя, е като загина. Ако умра обаче Дахун скоро ще се озове във вашия свят.
— Скоро? — попита Гуламендис.
— Може би вече е в него — разсмя се Беласко. — Ако ме бяхте убили преди час или дори петнайсет минути, той щеше да бъде запокитен обратно в Петия кръг, но сега…? Може би вече е твърде късно.
— Бих могъл да те убия, за да узная истината — каза Амиранта и също извади кинжала си.
