— Страх ме е — каза момиченцето, приседнало на леглото. — Дядо, ще останеш ли с мен?
Алойзиъс Старкуедър издаде нетърпелив звук, докато си придърпваше стол до леглото и сядаше. В действителност нетърпението му беше малко престорено. Приятно му бе, че неговата внучка му имаше такова доверие и често само той бе в състояние да я успокои. Грубоватото му държание никога не я беше смущавало, въпреки деликатната й природа.
— Няма от какво да се страхуваш, Адел — каза той. — Ще видиш.
Тя го погледна с широко отворени очи. Всъщност церемонията по полагането на първата руна би трябвало да се състои в просторния Институт, ала заради крехкото здраве на Адел беше решено да се проведе в безопасността на нейната спалня. Тя седеше на ръба на леглото си с изпънат гръб. Беше облечена в червена церемониална рокля, алена панделка придържаше фината й руса коса. Очите й изглеждаха огромни насред слабичкото й лице, ръцете й бяха съвсем тънички. Всичко у нея беше крехко като порцеланова чаша.
— Какво ще ми направят Мълчаливите братя? — попита тя.
— Дай ми ръката си — рече Алойзиъс в отговор и тя доверчиво му протегна дясната си ръка. Той я завъртя и видя бледосинята плетеница на вените под кожата й. — Ще използват стилитата си — знаеш какво е стили — за да нарисуват един Знак върху теб. Обикновено започват с руната с отвореното око, която вече познаваш от обучението си, но в твоя случай ще започнат с руна за сила.
— Защото аз не съм много силна.
— За да укрепи организма ти.
— Като говежди бульон. — Адел сбърчи нос.
Той се засмя.
— Да се надяваме, че няма да е чак толкова неприятно. Ще усетиш леко убождане, така че трябва да бъдеш смела и да не извикаш. Ловците на сенки не викат от болка. След това убождането ще премине, а ти ще се почувстваш много по-добре и много по-силна. С това церемонията ще приключи и всички ще слезем долу, където ще ни очакват торти с глазура, за да празнуваме.
Адел тропна с пети.
— Тържество!
— Да, тържество. И подаръци. — Той потупа джоба си, където бе скрита малка кутийка, опакована в тънка синя хартия, в която почиваше изящен семеен пръстен. — Тук имам един. Ще го получиш веднага щом приключи церемонията по белязването.
— Никога досега не е имало празненство в моя чест.
— То е защото ставаш ловец на сенки — каза Алойзиъс. — Знаеш защо това е важно, нали? Първите ти знаци означават, че си нефилим, също като мен, майка ти и баща ти. Означават, че си част от Клейва. Част от воинското ни семейство. Че си различна от всички други и че ги превъзхождаш.
— Че ги превъзхождам — бавно повтори тя.
