Буквално за половин минута от напетата седморка, или по-скоро четворка, оцеляла след моя изстрел, не беше останал никой. Джуджето и гномът действаха като добре смазана машина.
— Сталкон и Самотния великан! — изкрещя Халас и като размаха мотиката, хукна към останалите нападатели, които в същото време се сражаваха с въодушевените от неочаквано появилата се помощ гвардейци.
Делер, все още стискайки факела в ръка, го тикна в нечие лице, после замахна косо със секирата и с крясък я стовари върху друг. Сега шансовете вече бяха на наша страна и гвардейците с дружен рев смачкаха последната съпротива.
— Как само ги попиляхме! — въодушевено възкликна Кли-кли.
Гоблинът стоеше широко разкрачен на късите си крачка, а брадвата, изглеждаща огромна в неговите ръце, докосваше с острието си мраморния под. Шутът забеляза скептичния ми поглед.
— Добре, добре, Гарет! Ти ги попиля — миролюбиво се съгласи. — Но ако не те бях пазил…
— Ти ли си ме пазил? — възмутих се аз, докато същевременно презареждах арбалета, този път с най-обикновени болтове.
— Аз! — да смутиш шута беше сложна задача. — Е, дори ТИ да не си съгласен, че те спасих, то така или иначе моята заслуга заслужава всички съкровища на Сиала. Нали аз измислих целия този гениален план да атакуваме нищо неподозиращите нападатели.
— Гледай да не умреш от самохвалство — отвърнах на Кли-кли, докато гледах как последният нападател пада пронизан от гвардейски меч.
— Отзад, Гарет! — изпищя гоблинът и аз рязко се обърнах.
От другата страна на коридора приближаваха цял отряд войници, но беше трудно да се разбере дали са гвардейци или преоблечени в гвардейски униформи врагове.
Виждайки, че насочвам арбалет към тях, те извикаха:
— Сталкон и Пролетен Жасмин!
— Гарет, от нашите са! — извика шутът, страхувайки се, че по невнимание мога да застрелям малкия син на царя, получил прозвището Пролетен Жасмин в случай, че…
Но това е вече друга история, надявам се, че и за нея все някога ще се намери и време, и място, и благодарни слушатели.
Многочисленият отряд гвардейци под командването на Сталкон-Жасмин приближи до нас.
— Виждам, Кли-кли, че ти също воюваш — усмихна се принцът.
Той беше само на осемнайсет, но вече съвсем уверено държеше меча, а господа гвардейците бяха готови да скочат и в огъня за бъдещия крал.
В младия Сталкон потеклото се усещаше. Той не приличаше на своя баща и на по-големия си брат — Сталкон Лишения от короната. Стройният и гъвкав принц беше взел много от майка си, втората жена на Сталкон Девети.
— Нашият славен шут всички ще победи — засмя се вече познатият ми от срещата пред портите гвардеец-барон.
— Ех, че хубаво! — към нас се приближи Халас, цялата му мотика, заедно с дръжката, беше в кръв.
Започнаха да се присъединяват и гвардейците, на които помогнахме да оцелеят.
— Мой принце! — куртката на лейтенант Изми беше напоена с кръв, но той стоеше здраво, без да обръща внимание на досадната драскотина. — Радвам се, че дойдохте да ни помогнете!
— Ей, не той дойде — шутът нямаше намерение да бъде изместен и смяташе да получи своя дял слава и признание. — Ако не бях измислил гениален план, майстор Гарет не беше изстрелял магически болтове, а славните господа Делер и Халас не бяха развъртели железата, вие, лейтенант, сега щяхте да лежите на пода заедно с хората си.
— Непременно ще те наградя с орден, скъпи Кли-кли — принцът се постара да запази сериозно изражение на лицето си.
— И маршалски жезъл — малко омекнал, изръмжа гоблинът.
— Ще си помисля — не издържа накрая принцът и се усмихна.
Някои гвардейци направо избухнаха в смях. Сякаш не е имало никаква битка. Браво, умееха момчетата да разпускат по всяко време!
Отново се чуха рогове, но този път в гласовете им нямаше тревожни нотки, и веднага към принца притича незнайно откъде появил се гвардеец.
— Мой принце — той едва-едва се поклони и занарежда като в скоропоговорка: — Северното и Западното крило на двореца са напълно освободени, в Източното има отделни схватки, но милорд Алистан с неговите хора ще се справят с негодниците сами. На третия етаж в Южното крило има битка, гадовете добре са се укрепили в залата и не можем да ги изкараме.
— А баща ми? — рязко попита принцът.
— Кралят е в безопасност и заедно с три отряда напредва към милорд Маркауз. Той ви моли да проникнете в Южното крило през Перлените стълби, а Алистан ще влезе през Залата на цветята.
— Хайде, да притиснем мръсниците! — кресна принцът.
Гвардейците се хвърлиха след бъдещия крал. Гномът и джуджето се присъединиха, при това крачеха в първата редица и едва ли не изпреварваха младия Сталкон. Наистина дай им само да воюват на тези джуджета и гноми!
— Да вървим, Гарет — Кли-кли ме дръпна за разкопчаната риза. — Арбалетът ти пак може да потрябва!
— Аз съм крадец, а не войник — възразих. — А и тук има достатъчно хора с арбалети.
Наистина, сред гвардейците преброих поне осем, носещи тежки армейски арбалети, чийто болтове можеха да минат през войник в доспехи.
